Националният институт по геофизика, геодезия и география - БАН (НИГГГ - БАН) отвори врати в рамките на кампанията "БАН представя своите институти".
Първи гости бяха ученици от Националната природо-математическа гимназия и Софийската математическа гимназия. Във фоайето на института бе експониран и първият механичен сеизмограф с тежести, на който са се обучавали и много от българските сеизмолози. За това как се регистрира сеизмичната активност или какъв е пулсът на земята, разказа сеизмологът проф. Емил Ботев.
Сеизмолозите у нас разполагат с модерна цифрова система, получаващи данни от 42 станции. Всички данни от измерванията се предават телекомуникационно в института на БАН в София. Около 18 са стационарните станции, в които има контрол от страна на учените. Данните са необходими в случаите на ранно оповестяване на населението.
Така на картата за сеизмична активност у нас се въвеждат само земетресения, които имат потенциал да бъдат усетени от хората. Има микроземетресения, които са една много малка част от всички земетресения. Далеч под 10% от всички земетресения, които сеизмолозите наричат микроземетресения, се регистрират от уредите.
"Обикновено хората усещаме трусовете, които са с магнитуд 3 по Рихтер", обясни проф. Ботев. "По отношение на малко по-силните земетресения, които със сигурност, се усещат от хората, територията на нашата страна в последния месец е празна", посочи проф. Ботев.
Основната сеизмична опасност за България идва от Румъния. "Преди около 100 години ние сме се разтоварили от бавно натрупващите се напрежения на територията на нашата страна. Съвсем не е така при съседите. Там напреженията се натрупват много повече и много по-често стават катастрофални земетресения, които оказват влияние върху нас".
Освен със съвременни цифрови технологии сеизмолозите си служат и с механични регистратори. Естествено те са в резерва в случай, че съвременните технологии откажат да работят, поради фактори, които са извън човешкия контрол. Старите механични уреди все още работят. Те са служели на нашите учени активно от април месец 1980 г. в продължение на повече от две десетилетия.
"Системата беше уникална за онова време, състоеше се от 20 сеизмични станции, от където получавахме сигнал и в този оперативен център ние показвахме какъв е пулсът на земята, така както го виждате и в момента", разказа проф. Ботев.
Сеизмичният пулс на земята за радост е значително по-слаб и не толкова опасен както при съседите. Цялата Егейска зона е изпълнена със земетресения.
Звуков сигнал указва на учения за сеизмични сигнали, които могат и да не са свързани със земетресения. Така полученият сигнал е резултат от десетките промишлени взривове на територията на страната, свързани с рудодобива. "Ние сме една от най-богатите държави на руди най-вече уранови, а където има уран има и злато", каза още проф. Ботев.
За автоматизираната система за мигновено оповестяване в стратегически обект, свързани с националната сигурност на страната, разказа доц. Лилия Димитрова.
Системата за ранно оповестяване на земетресения е изградена съвместно с Румъния по проект "DACEA". Инсталирани са сеизмични станции на територията на Румъния и България. В резултат на тази обща система се получават данните за ранното оповестяване на земетресения, реализирани основно от огнище Вранча, което е най-силното и значимо и за територията на България, обясни доц. Димитрова. Системата предупреждава и за източници на сеизмична активност - Дулово и Шабла.
Алармени модули са инсталирани в пунктове на 112 и Пожарна безопасност на окръжните градове. "Засега тези модули не са свързани в по-голяма система, но това предстои", заяви доц. Димитрова.
Освен това, за да бъдат спазени изискванията за безопасност на сградите, институтът разработва Методика за анализ, оценка и картографиране на сеизмичния риск на територията на България по проект на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Районирането ще покаже очакваните сеизмологични въздействия на територията на страната и ще подпомогне проектирането на нови сгради.
USD
CHF
EUR
GBP
