Днес Българската православна църква почита паметта на Свети патриарх Евтимий Търновски.

Думите на българския аскет, книжовник, молитвеник за страната ни са останали и до днес: "Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба".

Свети Патриарх Евтимий Търновски е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда. Още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот, припомня pravoslavieto.com.

При падането на Велико Търново под турско робство през 1393 година Свети патриарх Евтимий остава последен бранител на българската православна вяра и държава.Той е канонизиран  през 15-и век и оттогава е включен в празничения календар на църквата, а на 20 януари паметта му се почита и от другите православни църкви.

Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир.

Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: "Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!" Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите.

Извършената от него езикова реформа изгражда и установява литературен език, съзнателно отдалечен от говоримата реч. След избирането му за патриарх през 1375 година Евтимий продължава да развива книжовна дейност.

Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година.