Родопското село Долен през погледа на френски журналист

Днешната публикация е продължение на обширен репортаж за историческото минало на страната ни, специфичните й черти и ценности.

Чужденците обаче срещат в България неизбежните трудности и трябва да се снабдят с поне две карти на пътищата – не навсякъде надписите на кирилица са дублирани с латиница. Говорещите руски имат съществено предимство поради близостта на двата езика, посочва изданието, като описва маркировката по шосетата и туристическите маршрути.

Безумната инфлация от 90-те години вече е минало, българският лев е вързан за еврото и няма никакъв смисъл да се носят долари.
Банкоматите работят отлично, посочва френското издание, но отбелязва по-скоро неизгодните хотелски цени у нас и препоръчва на туристите да избягват пътническите чекове.

Днешната публикация е посветена на Родопите и най-вече на село Долен.
Това е най-малко познатият район на България. Далеч от градските центрове, далеч от плажовете на Черно море, планината Родопи приютява села, борещи се за трудното си оцеляване. Пример за това е Долен, на 1100 метра надморска височина, пише Dernières Nouvelles d'Alsace.

Освен с кола, единственото средство да се стигне до Долен е един автобус, който обслужва селищата в планинския масив.

Един час по-рано напускаме равнината и големия град Пловдив. Планината налага някои ограничения – 30 км/час, изкачваме се по тесен път, който би могъл да подложи на страхотно физическо изпитание всеки велосипедист.

В Родопите може да се отиде на места, където не е ходил нито един чуждестранен турист. Да се възползваме, докато все още няма никой, призовава журналистът и коментира, че това едва ли ще е така, когато България влезе в ЕС.

Автобусът изпреварва две каруци на селяни, които се връщат от полето. Изкачваме се на 1000 метра. Всички равни места са грижливо обработвани.
Най-вече се отглежда царевица и тютюн, а сеното от полето се събира с коса и гребло. Купите сено имат спретната конична форма, също както ги рисуват средиземноморските художници.

По-голямата част от селата имат и джамия, и православна църква. В този граничен регион без трудност съжителстват две религии.

В град Доспат, на брега на едно езеро е краят на пътя ни с автобуса. От там трябва да се вземе такси, което минава край Сатовча и после започва да се изкачва по 6-километров лъкатушещ път.

И ето го Долен – прекрасно село, за което няма нито дума в туристическите справочници.

Освен електрическите стълбове и пласт катран в началото на главната улица, архитектурата на селото не се е променила от ХVІІІ век - къщите са запазили дървените чардаци и покривите, покрити с тикли (плоските каменни плочи, с които са покрити покривите на къщите, бел.ред.), пише още изданието.