Ако свободата на медиите е огледало на демократичните процеси, отражението на региона в това огледало не е много добро. Повечето мониторингови организации го потвърждават, отбелязва setimes.com. Някои примери показват колко незадоволително все още е положението в това отношение.

Неотдавна журналисти в Македония организираха протест, но драматичен протест. По средата на пресконференция, те оставиха камерите си и напуснаха, оставяйки шокираните министри от македонското правителство в залата.

Tози ход бе в знак на протест срещу инциденти, случили се няколко дни преди това в и около парламента. Един журналист е бил ударен, а оператор - бит, като записите са били иззети и на журналистите е било попречено да извършат задълженията си.

Законите срещу клевета често се използват срещу журналисти, за да бъдат обезкуражени да надзъртат в области, които властите предпочитат да останат затворени. Според Международната организация на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО) повече от 450 наказателни дела за обида и клевета са били заведени в Македония между 2003 и 2005 г.

Осемдесет и две обвинения са били предявени само към един репортер. Повечето са били повдигнати от държавни служители.

Подобно е положението и в Косово. Сами Кастрати, член на Асоциацията на професионалните журналисти на Косово, заяви, че властите често са проявявали склонност да контролират свободата на изразяване. Най-лошите примери според него са свързани с дискусиите за статута на Косово и плана на Ахтисаари.

"В Косово има законодателен дуализъм; закон, който осигурява достъп до официални документи и същевременно правилник, който не го позволява", заявява Кастрати. "Косово не очаква в този момент да бъде на първо място по прозрачност като Исландия, но ние не искаме да бъдем и на 158-мо място като Република Чад".

Седем години след отстраняването на бившия президент Слободан Милошевич, журналистите в Сърбия също са изправени пред трудности. През март 2006 г. поддръжници на Социалистическата партия на Сърбия нападнаха екип на Радио Б92 и на телевизията.

По-късно същата година, министърът на религиите Милан Радулович се извини на осведомителната агенция "Фонет" за нападението на служители от център "Сава" срещу журналисти, дошли да отразяват диалога между православната и католическата църква.

В Гърция нов закон за медиите съдържа разпоредби, които могат да попречат на развитието на местните медии и да изключат малцинствените групи от достъп до информация. Според този закон, собствениците на радиостанции, които предават новини, трябва да имат капитал от минимум 100 000 евро.

Според писмо на Международния институт на печата /МИП/, изпратено до президента и премиера на Гърция, много обещаващи местни радиостанции няма да могат да изпълнят това изискване.

Според друга разпоредба на закона основният използван език трябва да бъде гръцки. "МИП смята, че това противоречи на задължението на гръцкото правителство да защитава малцинствените права и е нарушение на международните задължения на страната в тази област, особено на Член 27 на Международната конвенция за граждански и политически права", смятат от организацията.

В доклада си за 2006 г. МИП описва десет случая в Гърция на съдебни дела или присъди срещу журналисти. Типичен случай е този от 16 ноември 2006 г., когато телевизионен екип на държавната телевизия е бил нападнат с коктейли "Молотов" от група лица с качулки и маски.

СЕЕМО е регистрирала два случая в Хърватия, които са колкото странни, толкова и тревожни. През март 2006 г. директорът на религиозни програми по държавната ХТВ е уволнил преводач на жестомимичен език заради развод.

Това не е единственият случай, когато преводачи на жестомимичен език са били уволнявани от ХТВ поради необичайни причини. Според "Нови Лист" една преводачка е била уволнена през 2002 г. отново от директора на религиозни програми за това, че е била "непривлекателна за телевизията".

В Хърватия също са регистрирани още по-сериозни случаи, свързани със смъртни заплахи. На 12 юли, журналист от "Нови Лист" получава заплашително писмо от групировка, наричаща се "Млади бойци". Това става след два репортажа на журналиста. "Няма да останеш жив, ако продължаваш да ни се бъркаш", се казва в писмото.

В Черна гора директорът на всекидневника "Виести" бе нападнат и бит на 1 септември. Трима души извършили нападението над Жельо Иванович по време на церемония по случай 10-тата годишнина от създаването на всекидневника.

Междувременно, убийците на Душко Йованович, редактор и издател на всекидневника "Дан" все още не са открити и изправени пред правосъдието. Йованович бе застрелян на 27 май, 2004 г. пред редакцията на вестника.

Според СЕЕМО журналистите в Босна и Херцеговина (БиХ) често са принудени да си самоналагат цензура поради икономически натиск върху медиите и заплахи за съд. Участници в семинар, организиран от Асоциацията "БХ Новинари" отбеляза миналия май, че 49 дела за клевета са били заведени в главния съд на Република Сръбска в Баня Лука.

В Кантоналния съд на Федерация БиХ са били заведени 143 дела за клевета. Само през 2006 г. съдилищата на Федерацията са гледали около 200 различни дела срещу медии.

Хладнокръвното убийство на журналиста и издателя Хрант Динк на 19 януари в Турция накара хиляди хора да излязат по улиците на Истанбул и да протестират срещу убийството му, извършено от краен националист. П

реди да бъде застралян, Динк си бе навлякъл гнева на турските власти, които го преследваха заради това, че бе повдигнал въпроса дали убийствата на арменци в началото на 20 век представлява геноцид.

Сегашният закон позволява хора да бъдат обвинени за "обида на турската идентичност" и Динк бе сред десетки писатели, журналисти и учени, които бяха съдени според тази разпоредба на закона. Заплахата с насилие и вероятността от съдебно преследване поставиха сериозни пречки пред свободата на мисълта. Скоро след смъртта на Динк, лауреатът на Нобелова награда Орхан Памук напусна Турция, заявявайки, че се страхува за живота си.

България и Румъния сега са членки на ЕС, но това не означава, че всички въпроси, свързани със свободата на медиите, са решени. Насилието сред мафиотски групировки продължава в България и се отразява и върху журналистите - особено върху онези, които разследват престъпността.

През април 2006 г. бомба експлодира пред дома на разследващ журналист от телевизионния канал "Нова телевизия". Апартаментът му е бил разрушен, макар че никой не е пострадал. Според СЕЕМО нападението може да е било свързано с неговите разследващи репортажи.

В Румъния Конституционният съд определи, че решение да се изключи обидата и клеветата от наказателния кодекс на страната е противоконституционно. Както в много други страни, категориите са достатъчно широки, за да дадат възможност журналисти да бъдат преследвани заради репортажи срещу длъжностни лица.

Най-накрая, Албания регистрира напредък напоследък с приемането на нов етичен кодекс на журналистите. От друга страна обаче, журналистите продължават да бъдат сплашвани. Така например един журналист от "Газета Шиптаре" е бил бит от сили на местната полиция в Лушна.

През септември Световната асоциация на вестниците и Световния форум на издателите призова страните от региона "да осигурят среда, в която журналистите да могат да извършват професионалните си задължения без страх, че ще бъдат сплашвани. Подобни инциденти подхранват климат на страх, който пречи на журналистическите разследвания и може да наложи самоцензура."

Въпреки че изявлението бе адресирано по-специално до черногорските лидери във връзка с нападанието над Ивановеч, подписалите го дадоха ясно да се разбере, че искането им е отправено към всички правителства на Балканите.

"Имам послание за нападателите", заявява един издател. "Те не могат да ни спрат, нито да ни сплашат. Ще продължим да информираме обществеността по професионален начин."