Българската православна църква почита днес паметта на Св. Стефан.
Той е първият християнски мъченик и архидякон в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си.
Юдеите завидели на добре уредената община, затова настроили народа срещу архидякона, като го оклеветили, че хули Бога и Моисеевия закон. Разярената тълпа го изкарала извън града и започнала да го бие с камъни.
Светецът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците.
Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
През V век част от мощите му са открити чрез видение и поставени в Сионския храм в Йерусалим. Според народните традиции, Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината.
За него хората разказват, че "затваря кръга" на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия.
Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината.
Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.
Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. Ладуването е популярен обичай в Средна и Северна България.
На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.
На Стефановден младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини.
На този ден имен ден празнуват всички с имена Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цонка.
молотовка
на 27.12.2013 в 10:34:38 #2разбрахте ли защо не ги обичат никъде юдеите,защото са мръсници откакто са се пръкнали на тоя свят,та до сега.
velikiat
на 27.12.2013 в 08:34:52 #1„Бъдни вечер” Георги Марков, 1974 Вървя по потъналата в коледни елхи и разноцветни лампи лондонска улица Оксфорд Стрийт и примигвам срещу блестящите прожектори. Зад цялата тази оргия от светлини и звуци стои съвсем прозаичната причина, купуването на коледните подаръци. Такава е целта на всеки около мен, такава е и моята цел. Пред мен възрастен гражданин вади от джоба си дълъг списък, в който вероятно фигурират всички роднини, дори ония, които човек едва ли вижда и среща от години. И аз имам такъв списък. И зная, че моето име също фигурира в нечии списъци. Защото такъв е обичаят. Вероятно измислен не от християните, а от търговците като практическо доказателството за любовта към ближния. Малцина са щастливи от подарени думи. Огромното мнозинство признава само подарени вещи. Всякакви вещи. От най-символични до най-практични. Според човека. Според чувството. А най-често според кесията. Ако нямате достатъчно пари, директорът на вашата банка ще ви даде. Това е единственото време в годината, когато банковите директори са сантиментални. На първия ден на Коледа край някаква дълга маса, събрала всички възможни и невъзможни членове на фамилията, тия пакети ще се отворят и ще започне истинска престрелка с подаръци. Всеки всекиму. Това е най-съществената част на съвременна западна Коледа. Останалото се допълва от препиването, преяждането и забавленията. А аз ще стоя като африканец в царството на ескимосите и ще си мисля за отдавна отминала Бъдни вечер, за отдавна изчезнала българска Коледа. За времето, когато на земята нямаше неонови светлини, нямаше поп музика, не се разменяха лицемерни подаръци, не се пращаха картички, нямаше телевизия и хората не се събираха за една измислена вечер, а живееха заедно цял живот. Тогава бяха зимите на дебелия свят. Из Софийско по Коледа натрупваше такъв сняг, че понякога само комините на къщите оставаха да стърчат и когато снеговалежът спреше и настъпеше нощен „ясник”, тогава най-злият студ разтваряше ледената си уста и сковаваше реки, кладенци, чешми и хапеше всяка открита човешка плът. Селяните в Сливница, където живеехме, се радваха и на снега, и на студа. Снегът значеше берекет, студът здраве. Някъде под този дебел сняг в моята памет стои едно почти безплътно, призрачно утро, когато кучетата в нашия двор залаяха настървено и само след миг гръмна хор от нестройни, силни гласове: „Бог се роди, Коледа!” От всички традиции, обичаи, обреди и празненства, които вековете са съхранили в живота на българите, няма нищо по-красиво, по-съдържателно и по-завладяващо от старата българска Бъдни вечер. Да правиш това, което са правили баща ти, дядо ти и прадядо ти, винаги се смяташе, че дава смисъл на живота, че човек не е случаен самотник, а продължител на много дълъг и много силен род. В демократичните страни всяко ново поколение е нов народ. Някои смятат, че съвременното общество ще се видоизменя непрекъснато; аз обаче се боя, че то така ще закостенее в едни и същи институции, предразсъдъци и обичаи; че човешкото развитие ще се ограничи и спре, човешкият ум ще започне да се лута напред и назад, без да може да ражда нови идеи; човекът ще се изтощи в своето самотно и безплодно търсене и човешкият ред, макар в непрекъснато движение, ще престане да напредва.