България избегна екстремните горещини това лято, защото се намираше от "хладната" страна на струйното течение, докато Западна Европа бе засегната от продължителни горещи вълни. Това обясни пред БТА проф. Емил Гачев от секция "Води" към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките (БАН).
По думите му от май насам Западна Европа е преживяла четири горещи вълни. В Испания и Франция температурите са надхвърлили 40 градуса, а във Великобритания са достигнали над 35 градуса. За първи път в историята на метеорологичните наблюдения в Южна Англия и части от Уелс е регистриран месец юли без валежи.
"Свикнали сме да виждаме зелени, тучни поляни в Англия, които сега пожълтяха така, както се случва през август в България", посочи проф. Гачев.
Според него тревожен е не толкова фактът, че се регистрират температурни рекорди, а че горещите вълни стават все по-чести и продължават по-дълго. Особен риск за здравето представляват и зачестяващите тропически нощи, при които температурата не пада под 20 градуса.
Ученият обясни, че причината за тези промени се крие в Арктика. Заради рекордно малкия обхват на морските ледове тази пролет Северният ледовит океан се затопля значително по-бързо от останалата част на планетата. Докато средната глобална температура се е повишила с около 1,4 градуса спрямо прединдустриалната епоха, в Арктика затоплянето достига 3,3 градуса.
Това отслабва температурния контраст между Арктика и тропиците и променя поведението на струйното течение - мощен въздушен поток на височина 10-12 километра. Вместо да се движи сравнително праволинейно, то започва да образува големи меандри, които се задържат дълго време над едни и същи райони.
"В България през юни и юли бяхме от "хладната" страна на тези завои на струйното течение и затова нямахме екстремни температури", обясни проф. Гачев.
По прогнозите на специалистите август ще бъде по-топъл от климатичната норма, но без сериозни отклонения. Въпреки това за днес е обявен жълт код за високи температури в 22 области на страната.
Проф. Гачев обърна внимание и на рекордно ниското ниво на река Дунав. По думите му причината не е в България, а в продължителното засушаване в Централна Европа, откъдето идва по-голямата част от водата в реката. Допълнително влияние оказват слабите снеговалежи през изминалата зима и по-малкото топене на алпийските ледници.
От БАН предупреждават, че климатичните промени вече се отразяват пряко върху здравето на хората. Според доц. д-р Петя Димитрова от Института по микробиология към академията екстремните горещини, сушите и другите климатични аномалии зачестяват и все по-силно засягат ежедневието и човешкия организъм.
USD
CHF
GBP
