В обширна колективна студия на учени от 13 страни се констатират явните климатични промени през 20-ти век, настъпили в условията на глобалното затопляне.

В студия, публикувана в "Journal of geographic research", 24 автори от 13 страни анализират най-голямото досега количество данни за температурите и валежите през 20-ти век.
Целта на изследването е да бъдат установени климатичните промени в условията на глобалното затопляне.

"Може да се каже, че са анализирани всички данни, с които разполагаме, като това са данни от общо 8000 метереологични измервателни служби, т.е. от всички онези, които от 1950 година ежедневно правят измервания. Наистина можем да кажем, че сега имаме глобален поглед върху климатичните промени. Изводът е, че през последните 50 години климатът е претърпял явни промени в световен мащаб," отбелязва холандският климатолог Алберт Клайн Танк, цитиран от Дойче Веле.
Според него необичайните горещини през лятото и пролетните температури през зимата са резултат от промените в климата.

"Климатичните крайности зачестяват в световен мащаб. Наблюдаваме тенденция към все по-чести температурни крайности в цялата планета. Броят на свръхгорещите дни и топлите нощи силно се е увеличил през последните 60 години", заявява английският метеоролог Малкълм Хайлок.

Според метеорологичните данни нощите с температури по-високи от средните са 25 пъти повече, отколкото през 1950 година. От друга страна, броят на особено студените нощи е намалял почти също толкова. Тенденцията се наблюдава в световен мащаб и се проявява особено критично през лятото, отбелязва Хайлок.

Според Алберт Танк по-непоносими са не толкова горещите дни, колкото горещите нощи. В студията се обръща внимание и на тропическите области. На екватора дневните климатични крайности очевидно са по-често явление, отколкото, например в Централна Европа.

По думите на Хайлок в тропическите региони броят на изключително горещите дни и топлите нощи е десет пъти по-висок, отколкото през 1950 година. Това е драматично развитие, което засяга региони като Северна и Южна Америка и Африка.

В новата климатична студия за пръв път се публикуват данни от редица бедни страни, за които досега почти не са били налице такива данни. С други думи, студията запълва "бели петна" в познанията за климатичното развитие и промени.

Добра вест са констатациите за валежите. Очевидно климатът е станал по-влажен, през 20-ти век количествата валежи са се увеличили. Но и по отношение на валежите се констатира тенденция към зачестяване на крайностите. Например, увеличаване броя на силните валежи.

Докъде може да доведе това, показаха големите наводнения през последните години. Климатолозите ще продължат работата си, тъй като в климатичната карта на света все още има "бели петна", особено що се отнася до Африка и Южна Америка.