За последните пет години се регистрира ръст от 7% на българите, които честват Възкресение Христово като голям религиозен празник (от 50% през април 2007 г. на 57% сега), сочи предпразнично изследване на НЦИОМ.

Заедно с това, с 9% намаляват заявяващите, че празнуват Великден, без религиозният мотив да е от първостепенна важност за тях (от 40% на 31%).

В същото време - наред с увеличения брой празнуващи, се наблюдава намаляване процентът на купуващите козунак, боядисващите яйца и поздравяващите с „Христос Воскресе".

Кои от следните неща, свързани с Великден/Възкресение Христово, правят членове на семейството ви?

 

Април 2007 г.

Април 2012 г.

Боядисват яйца

95,3%

89,3%

Поздравяват близките си с "Христос Воскресе"

84,5%

83,0%

Купуват козунаци

89,7%

81,8%

Посещават тържествени църковни служби

48,8%

52,5%

Спазват постите - частично

23,8%

19,6%

Месят козунаци

17,2%

19,4%

Спазват постите - напълно

3,9%

3,6%

И доколкото домашното месене на козунаци не компенсира намаленото купуване, според НЦИМ логичното обяснение може да се търси в икономическите трудности, които българите изпитват.

Месенето на козунаци е специфична празнична дейност в домакинството, която не е еднозначно свързана с финансовите възможности. Жените на възраст между 50 и 59 години, заможните и жителите на селата по-често от останалите посочват, че в семейството им се месят козунаци.

Две трети от самоопределилите се като православни християни в настоящото изследване на НЦИОМ посочват, че ще празнуват Възкресение Христово като религиозен празник, а една трета ще празнуват, без религиозният мотив да е водещ за тях.

Повечето от интервюираните, които посочват, че не са вярващи, също възнамеряват да празнуват Великден.

Едва 4% от анкетираните по принцип не отдават особено значение на този празник.

9% пък не честват Великден, защото този празник не присъства в техните религиозни и културни традиции.