Васильовден е

Св. Василий Велики е виден византийски богослов, философ и писател от IV в. Той определя точния ред на църковните всенощни бдения в края на земните си дни и прави реформа в богослужебните песнопения и създава Василиевата света литургия. Св. Василий я отслужва за последен път на 1 януари 379 г. и вечерта умира.

Като епископ на Кесария Кападокийска в Мала Азия той воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес, учение, което отрича божествената природа на Христос и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на Римската империя.

На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз на Христовия закон на любовта и прошката.

В българската народна традиция празникът Васильовден е наричан още Сурваки, Сурва, Сурува. Сурвакари ходят по къщите и сурвакат стопаните за здраве и берекет. За трапезата се приготвят блажни ястия - свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка; торта с мед, жито, орехи. Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга).

На първи януари стопаните обхождат нивите си с молитви за берекет.

В отделни краища на страната главата на семейството излиза с брадва в двора си и демонстративно се заканва да отсече някоя овошка, която през изминалата година не е родила. А останалите членове на фамилията го увещават, че през тази година тя ще роди. Така го "скланят" да отложи екзекуцията.