Българските медии са силно манипулирани, а корупционните практики сред репортери и редактори са нещо нормално. Наблюдава се съсредоточаване на собствеността на медийния пазар, а голяма част от собствениците преследват преди всичко собствени корпоративни интереси. Това са част от наблюденията на посланик Нанси Макълдауни, описани в секретен доклад до Вашингтон.

Документът (с български превод в bivol.bg), разкрит от WikiLeaks и публикуван от BalkanLeaks, датира от периода непосредствено преди парламентарните избори през 2009г. В него Макълдауни демонстрира, че е наясно с процесите в българската медийна среда и особено в "разпределението на силите" в печата.

Припомняме, Нанси Макилдауни е дипломат от кариерата, дългогодишен член на дипломатическата служба на САЩ. Била е директор по европейските въпроси в Националния съвет за сигурност към президента на САЩ, както и участник в множество задгранични мисии.

Участвала е в състава на Делегацията на САЩ по време на преговорите за ограничаване на стратегическите въоръжения (Strategic Arms Reductions Talks) със Съветския съюз.

След само година в София, Барак Обама я отзова, за да я назначи за първи заместник-помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси.

По думите й много от изданията не могат да оцеляват от рекламните приходи и зависят от „благодетели".

Посланик Нанси Макълдауни посочва, че повечето хора се информират от телевизията, но тя, от своят страна, използва информацията от вестниците. По този начин влиянието на „сивия сектор" върху масовото осведомяване се разширява значително.

По думите й много от изданията не могат да оцеляват от рекламните приходи и зависят от „благодетели".

Дипломатът посочва, че много от новите медийни собственици нямат журналистически опит и използват „придобивките" си за реклама на бизнеса си и атаки срещу конкуренцията. Макълдауни проследява историята на „Нова българска медийна група", като споменава за слуховете, че тя е свързана с ДПС и посочва, че сочената за собственик Ирена Кръстева не е в състояние да събере по законен начин парите за няколко вестника и една (по това време-бел.ред.) телевизия.

Макълдауни обръща внимание и на честата практика на самоцензура в редакциите чрез своеобразни „черни списъци" от лица и компании, за които не се пише. Тя проследява няколко случая, в които вестниците на Ирена Кръстева атакуват „залпово" с един и същи материал политически и икономически врагове. Посланикът посочва подобни практики и във всекидневниците „Сега" и „Стандарт", както и в телевизиите, където това е обвързано с по-високи „цени", заплащани бизнесмените и политиците.

Нанси Макълдауни отбелязва, че вестниците „Труд" и „24 часа" на немската медийна групировка „ВАЦ" не са видимо зависими от външни „благодетели", но немските собственици са слабо заинтересовани от политическия живот у нас и искат единствено изданията да им носят пари. Това, пише Макълдауни, води до снижаване на качеството на журналистиката в тях, а освен това определени лица се възползват от добрите си познанства с главните редактори.

Дипломатът посочва, че с наближаването на изборите аудиторията на медиите намалява допълнително, тъй като хората знаят, че част от материалите са „платени". От друга страна, рекламното пространство се изкупува от партиите, които използват различни компании за посредници.

Макълдауни посочва, че малките вестници понякога се налага да „отразяват" събития само с гледане на телевизионни репортажи, които може да са манипулирани. По-сериозните издания имат достатъчен брой репортери, но пък има случаи, в които политици и бизнесмени плащат на журналистите, за да бъдат интервюирани или да бъдат отразени събития с тяхно участие. Като примери за партии, които плащат за медийно внимание тя дава БСП и НДСВ. Не е пропуснат и "навикът" на Бойко Борисов да се обажда лично на журналисти.

Хората постепенно се отказват от традиционните издания, пише Макълдауни и посочва, че пазарът на таблоидите процъфтява. Освен „Уикенд" и Show, които са се превърнали във влиятелни вестници и се приемат напълно сериозно от политиците, има и много по-малки издания от „сивия сектор", обяснява дипломатът. Те са с неясна собственост и неподписани материали и не дават възможност на хората да се защитят от евентуална клевета.