Държавата да вземе възможните мерки, за да осигури преференциални условия на енергоемките бизнеси като хотелиерския за инсталиране на алтернативни източници на електроенергия. Това се казва в позиция на зам. - председателя на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Веселин Налбантов. Ясно е, че проблемите със скъпата цена на тока няма да бъдат окончателно решение без алтернативни източници за доставка на ток за бизнеса.

Според асоциацията цената на тока, осигуряване на кадрите в това число и сезонни работници, обслужването на кредитите и визовата политика са най-важните проблеми, които трябва да се решат.

Според него държавата трябва да осигури преференциални условия на хотелиерите за инвестиции във фотоволтаични системи, които да ги направят енергонезависими, а остатъка от тяхното производство да се изкупува при изгодни за доставчиците цени.

Хотелиери доволни от зеления сертификат

Хотелиери доволни от зеления сертификат

Всеки, който не отговаря на тези изисквания, да бъде така добър да си остане вкъщи. Искаме бизнесът да работи, посочи Драганов

Мотивът му е, че така България ще изпълни изискванията на ЕС по отношение на зелената сделка и в същото време ще подпомогне най-засегнатия от пандемията, структуроопределящия отрасъл на българската икономика - туризма.

Според Националния план за възстановяване и устойчивост не са включени пари за целево изграждане на фотоволтаични системи за туристическия сектор. Затова сега държавата трябва да търси друго финансиране за тази цел, подчерта Налбантов. В противен случай цял един енергоемък сектор като хотелиерството е обречен на фалит заради рекордно скъпите цени на тока. Без компенсации от страна на държавата, местата за настаняване ще фалират, а служителите в тях ще останат без препитание, подчерта Налбантов.

Да се удължат мерките за държавната помощ, искат европейските хотелиери

Да се удължат мерките за държавната помощ, искат европейските хотелиери

От организацията настояват и за превръщането на механизма Sure в постоянен

Според Налбантов освен решават текущите проблеми в енергетиката, като бъдеща инвестиция може да се помисли и за улесняване процедурите по поставяне на фотоволтаици и други алтернативни източници на енергия, а този процес да е помогнат от държавата.

От БХРА настояват държавата да осигури безлихвени кредити или нисколихвени такива с дълъг гратисен период за инсталиране на фотоволтаични системи за хотелите и да поеме ангажимент за изкупуване на излишната електроенергия.

Вторият въпрос, за който хотелиерите очакват помощ от държавата, е липсата на достатъчно персонал за сектора. Държавата може да подпомогне бизнеса като улесни процедурите за наемане на служители от Молдова, Украйна, Северна Македония, Сърбия и всички останали държави, в които има български малцинства. Например румънските власти издават директно паспорти на желаещите. Необходимо е да им бъдат издавани визи с период на действие от поне 6 месеца вместо досегашните 3 месеца, независимо дали става въпрос за студенти или за вече завършили образованието си хора.

Рискът туристическият бизнес да остане без работници е сред най-притеснителните за сектора, категорични са от БХРА. Близо две трети от служителите в туристическия сектор са сезонни работници. Техните интереси продължават да не са защитени и затова голяма част от тези служители напускат и има риск никога повече да не се върнат в индустрията. Това са хора с квалификация, които владеят по няколко чужди езика и имат опит, но са обречени заради бездействие от страна на държавата в лицето на Министерство на труда и социалната политика, подчертават от БХРА, както и от туристическото министерство.

След края на сезона тези, обикновено млади хора, които търсят препитание за себе си и своите семейства, не могат да взимат обезщетения на трудовата борса защото не покриват изискванията за необходимия трудов стаж от Агенцията по заетостта. Работодателите им очевидно не могат да им плащат осигуровки и заплати 12 месеца, защото те работят по 2-3 месеца на година в сезонните обекти. От Асоциацията обвиняват управляващите, че не са взели адекватни мерки.

Те припомнят своите предложения за промяна на нормативната база, така че работещите в туризма да получат право на обезщетение от Бюрата по труда след 5 месеца трудов стаж. Нужно е да се променят и приоритетите в работата на социалното министерство и кадрите в туризма да преминават обучения, курсове за квалификация и преквалификация веднага след съответния сезон, за да са подготвени за следващия. Като курсовете трябва задължително да се обвързват с изискване след завършването им обучаващия да остане да работи в сектора, се казва в позицията от сектора. Те дават пример с Германия, където сезонните работници плащат всеки месец данъци, но ако през годината не достигнат доходи, колкото е необлагаемият минимум в страната, им връщат обратно всички платени данъци. Така им осигуряват минимални финансови доходи за нормално съществуване. В Германия бизнесът не плаща и социални осигуровки на сезонните работници заети до 110 дни, докато у нас такива се дължат, което прави и туристическият сектор неконкурентноспособен.

Вече месец след края на летния сезон работниците са на улицата и никой от управляващите не поема ангажимент за бъдещето на хората, които имат само 3 месеца стаж през годината, се казва в позицията.

Персоналът на нощните заведения, които са затворени, също е оставен на произвола на съдбата, тъй като е ясно, че няма да получат средства по схемата 60/40, тъй като много малко хора могат да отговорят на приетите от служебното правителство критерии и да докажат спад, но те няма да получат и социални помощи. Така тези хора нямат причина и желание да останат в туристическия сектор.

Необходимо е да се реши изцяло проблемът с кадрите в туризма, категорични са от БХРА.

Те предлагат облекчено деклариране на договорите на членовете на фамилията, които подпомагат семейния бизнес, да позволят на младежите от 14 до 16 години да работят в обектите, собственост на семействата им. Искат улеснено подписване на краткосрочни договори за наемане на персонал при организиране на специални събития като сватбени тържества или абитуриентски балове.

Искат и да се въведе почасово заплащане, да се разреши на учениците да работят до 22 часа, практиките на професионалните училища да се провеждат в активния сезон за срок от поне 1 месец и учениците да получават заплащане за труда си по време на практическото обучение в реална среда, като тази практика да е задължителна.

Хотелиерите настояват за намаляване натиска от страна на банките върху бизнеса, като се вземе спешно решение за гратисен период на обслужване на главницата по старите кредити за срок от 2 до 5 години. Искат и погасителният план да е според възможностите на обслужване на съответния туристически бизнес. От национално представената организация с 36 регионални структури настояват и лихвените нива на отпускани нови заеми за оборотни средства да са в размер на 1,5-2 %, за да се усети конкретната помощ, а не както са в момента - 6-7%.

От Асоциацията предлагат да ББР или Фонда на фондовете да създаде специални кредитни продукти към туристическия сектор. Необходимостта е от нисколихвени кредити, гарантирани от държавата, за период от 7 години и минимум 12 месеца гратисен период от лихва и главница, подчертават от БХРА.

Искат и облекчено издаване на визи за чуждестранните туристи, както и онлайн визов център. "Вместо това служебният кабинет реши да увеличи визовите такси за пазари, които са потенциални за нас клиенти, при това в момент на най-сериозната криза за сектора от съществуването му у нас, подчертават от БХРА. Сумите, които ще се съберат от това увеличение са капка в морето на фона на приходите от туристическия сектор", категорични са от БХРА.

Трябва да се направят постъпки за възстановяване работата на Генералното консулство на България в Новосибирск. Както и да се изпрати поне още 1 туристически представител в Русия, категорични са от бизнеса, смятат от бранша.

Те изтъкват и липсата на координация между отделните министерства по въпросите, касаещи туризма.

Искат и бюджетът за национална реклама да е 1 % от приходите от сектора в бюджета. Тези средства обаче трябва да се харчат правилно, особено в настоящия момент на безпрецедентна криза за индустрията, в противен случай от тези пари няма да има смисъл, подчертават от организацията. По-голямата част от рекламния бюджет да се изразходва за стимулиране интереса на туристите и туроператорите към България - чрез субсидии за туроператори, които водят гости с въздушни или сухоземни чартъри, средства за маркетинг и реклама, предоставени за всеки доведен турист, работа с медиите.

Ако не бъдат взети тези спешни мерки, хотелиерският и ресторантски бизнеси са обречени на фалит, а стотици хиляди българи ще останат без препитание, категорични са от БХРА.