"И уискито ли?"

Те питаха отново и отново, тълпейки се бара на сватбеното тържество в луксозната бална зала в Каракас, напрягайки се да видят бутилките. Барманците нe помръдваха: шотландското уиски е строго запазено за родителите на двойката и техните приятели. За останалите имаше домашен ром.

В Каракас няма тежък трафик, задръствания и нервни шофьори. И това е ужасно

В тази столица няма тежък трафик, задръствания и нервни шофьори. Това е ужасно

Шумните, претъпкани булеварди вече са в историята. Кризата постепенно изпразва града

Ром? Наистина ли? Това беше обида, която не се прие добре.

По скалата на венецуелските истории на ужасите, тази се нарежда много, много назад. И все пак има нещо, което разказва за измъчената борба на жителите на Каракас да се откажат от шотландското уиски с лед.

Уискито се среща все по-рядко в баровете във Венецуела

Източник: Getty Images

Уискито се среща все по-рядко в баровете във Венецуела

Тук това е нещо повече от питие. Това е дългогодишен символ на обществения статус, който предизвиква спомени за богатите времена през 70-те години, когато петродоларите течаха свободно, държавният дълг беше оценен с най-високия възможен рейтинг (AAA), а венецуелците се славеха (или носеха позорната слава) с дивите си, еднодневни пътешествия за пазаруване до Маями.

Шотландското уиски (скочът) стана част от националната идентичност, нещо практически отпечатано в ДНК на повечето хора от средната класа нагоре. Когато позираме за снимки, ние не казваме "сирене", докато кадърът се запечатва; казваме "уиски".

В продължение на години изображението на крачещия мъж на Johnnie Walker беше толкова вездесъщо в Каракас, че бихте си помислили, че е кметът на града. Когато искахме да празнуваме със семейството и приятелите си, винаги наблягахме на шотландското уиски с натрошен лед и салфетка, сгъната плътно около стъклената чаша.

Хората във Венецуела все по-трудно могат да си позволят уиски

Източник: Getty Images

Хората във Венецуела все по-трудно могат да си позволят уиски

Ромът беше за бедняците. Да го отпиваш сега, вместо шотландско уиски, е като да е като да замениш бейзбола като национална игра за развлечение с боулинг или дама.

Но повечето от нас няма как да си го позволят днес. С хиперинфлация над 60 000% литър шотландско уиски от най-висок клас може да ви струва 1 милиард боливара - сума, за която работник на минимална заплата ще трябва да се труди 16 години. Дори евтините видове струват много много милиони.

"Кой може да понесе подобен удар?", казва 24-годишният Алфредо Камачо, студент и мениджър продажби на непълно работно време, докато гледа мач от Световното първенство в кръчма в Каракас.

Венецуела се върна към рома, след като хиперинфланцията удари уискито

Източник: Getty Images

Венецуела се върна към рома, след като хиперинфланцията удари уискито

Той тъгува за дните, когато той и приятелите му излизат и споделят бутилка Buchanan's, чувствайки се почти патриотично. Днес той трябва да се уреди с връзки за ром. Или бира. Или по-лошо.

"В тези времена аз се научих да харесвам всичко, дори и ликьорът от агаве". Това питие, както и текилата, се прави от растението агаве, но не е особено пивко.

В магазините за алкохол има наличности от Buchanan's, Johnnie Walker Black Label и други марки, но посещавайки магазин в източната част на Каракас, се вижда как се променят нещата: първокласни марки ром като Ron Carupano's X.O. или Santa Teresa's Bicentenario посрещат клиентите от въртящи се пиедестали; уискито е зад тях.

Собственикът разказва, че клиентите купуват 2500 бутилки ром всеки месец и около 300 бутилки шотландско уиски; не много отдавна съотношението беше обратното.

Заради оскъдното и скъпо уиски, местният ром се радва на все по-голяма почит

Източник: Getty Images

Заради оскъдното и скъпо уиски, местният ром се радва на все по-голяма почит

Възможeн позитивен ефект от кризата с шотландското уиски е, че тя може да отвори очите на местните жители за достойнствата на един местен продукт, толкова специален, че е един от само двата в света, който има защитено наименование за произход (другият е от Мартиника).

"Никога не сме осъзнавали, че имаме такъв добър ром, защото беше маргинализиран", заяви Миро Попич, автор на "Венецуела на скалите".

Може би. Но все още не съм чувал никой да казва "ром", когато позира за снимка.

Текстът е част от поредицата разкази "Животът в Каракас" на Bloomberg, стремящи се да покажат сюрреалистичния начин на живот в тоталния хаос и безпорядък в една от най-измъчените икономически държави.

Преводът е на Money.bg.