Астрономи показаха най-прецизната 3D карта на Млечния път досега, постижение, което обещава да хвърли нова светлина върху работата на галактиката и загадките на по-широката Вселена, пише "Гардиън".

Огромният електронен атлас е съставен от данни, събрани от обсерваторията "Гая" на Европейската космическа агенция, която сканира небесата, откакто беше изстреляна през 2013 г. от космодрума "Куру" във Френска Гвиана.

Картата съдържа достатъчно подробности, за да могат астрономите да измерват ускорението на Слънчевата система и да изчисляват масата на галактиката. Те от своя страна ще дадат ключове за разгадаване на това как се е образувала Слънчевата система и скоростта, с която Вселената се е разширила от началото на времето.

Никълъс Уолтън, член на научния екип на "Гая" в Института по астрономия в Кеймбридж, сравнява опита с попълването на празни места на древни карти, които са маркирали непознати региони.

"Това, което всъщност правим тук, е да получим много подробна карта на локалната вселена, която е в три измерения за звезди до няколкостотин светлинни години", уточни той.

Чрез картографиране на позициите и движенията на звездите, сондата е разкрила разрушителни процеси отвъд ръба на Млечния път. Слаб поток от звезди, забелязани между две близки галактики, е доказателство, че по-масивният Голям Магеланов облак непрекъснато поглъща по-малкия Малък Магеланов облак.

Много от телата, които "Гая" наблюдава, са квазари, изключително отдалечени и интензивно ярки обекти, задвижвани от черни дупки, милиард пъти по-големи от масата на Слънцето. Измервайки движението на Слънчевата система спрямо тях, данните на "Гая" показват, че Слънчевата система пада към центъра на Млечния път с ускорение от около 7 мм в секунда всяка година.

Известна като "Топограф на галактиката", "Гая" се движи в орбита около планетата от гравитационно стабилна позиция, известна като точка на Лагранж на около 1 500 000 км от Земята в посока, обратна на Слънцето. През последните седем години сондата е измерила позициите и скоростите на близо 2 млрд. звезди. Освен че показва следите на космическото унищожаване, данните позволяват на астрономите да разделят разпределението на материята в Млечния път, от което директно ще изчислят неговата маса.

Точките на Лагранж са области в космоса, където гравитационните сили тендират да карат обектите да остават неподвижни. За обсерваторията "Гая" това означава, че е необходимо минимум гориво, за да се поддържа местоположението ѝ. Далечната орбита има и друго предимство: тя е достатъчно далеч от Земята, за да се избегне светлинното замърсяване, което разваля гледката ѝ към звездите.

Флор ван Леувен, който управлява обработката на данни за "Гая" в Института по астрономия, каза, че потокът от данни позволява на астрономите "съдебномедицински да анализират нашия звезден квартал и да се заемат с ключови въпроси за произхода и бъдещето на нашата галактика".

Карълайн Харпър, ръководител на космическата наука в Космическата агенция на Великобритания, коментира: "В продължение на хиляди години сме били заети с отбелязването и детайлизирането на звездите и техните точни местоположения, тъй като те разшириха разбирането на човечеството за нашия космос. "Гая" се взира в небесата през последните седем години, картографирайки позициите и скоростите на звездите. Благодарение на нейните телескопи днес разполагаме с най-подробния 3D атлас на милиарди звезди, сглобяван някога."