Украинският готвач Евген Клопотенко никога не е очаквал, че ще се озове в центъра на конфликта между Русия и Украйна. Но точно това се случи, след като 33-годишният заяви, че боршът - традиционна зеленчукова супа, обикновено с червено цвекло и зеле - е признат като част от историческото наследство на Украйна.

"Наистина не ми харесва да го наричам война за борша, но реално е това", коментира пред АФП Клопотенко в реноминирания си украински ресторант в центъра на Киев.

Готвачът каза, че му е писнало как ресторантите по света, включително и тези, които сервират "така наречената украинска кухня", посочват борша като руска супа.

През миналия месец той занесе борш на Министерството на културата на Украйна, за да убеди ведомството да подаде документи в ЮНЕСКО боршът да бъде посочен като част от културното наследство на страната му.

В списъка вече са включени френската гастрономия, неаполитанската пица и грузинското вино.

Министерството се съгласи и обяви, че ще подготви документи за изпращане на ЮНЕСКО преди крайния срок през март, така че да могат да бъдат прегледани през декември 2021 г.

И внезапно Москва се ядоса.

"Боршът е национална храна на много държави, включително Русия, Беларус, Украйна, Полша, Румъния, Молдова и Литва", написа руското посолство в САЩ.

Малко след това руското правителство нарече борша "едно от най-известните и обичани ястия на Русия, символ на традиционната кухня".

Украинците твърдят, че боршът е споменат за първи път през 1548 г. в дневник на европейски пътешественик, който е опитал супата на пазар край Киев. Те казват, че боршът е занесен в Русия от украински заселници много по-късно.

За Клопотенко битката за борша е свързана с идентичността на Украйна.

"Когато започнах да изучавам украинската храна и кухня, осъзнах, че в Украйна не съществува украинска кухня. Всичко е съветско", подчерта той и добави, че СССР е "погълнал" Украйна, "сдъвкал я и я изплюл...Ние не знаем кои сме ние или какво сме".

Но има едно нещо за Клопотенко, което е изцяло украинско: супа от цвекло и зеле.

"Осъзнах, че боршът е това, което ни обединява. Може да сме различни, да ядем различен вид борш по различни рецепти, но си остава борш", продължи той.

Украинският готвач изтъкна, че внасяната в ЮНЕСКО молба няма да съдържа рецепта за борш, тъй като "никой не знае оригиналната".

"Ние ще регистрираме нещо по-голямо. Ние ще регистрираме културата на борша в Украйна", каза той и добави, че супата е "много по-важна от това, че е само храна".

Олена Шербан, украински етнолог и историк, коментира, че е "абсурдно" боршът да се свързва с Русия.

Боршът е втората храна, която аз ядох след майчиното мляко. Спираме млякото на бебето и започваме да го храним с борш, отбеляза Шербан.

40-годишната заяви, че украинците не познават историята си така добре и имат "липса на гордост" за тяхната гастрономия за разлика от французите и италианците.

Тя се опитва да промотира борша с организиране на фестивал в село в Централна Украйна, който се провежда вече седем години. Този месец историкът отвори музей, посветен на супата.

"Боршът е изкуство, боршът е език, боршът е култура, боршът е историята на моята Украйна", подчерта Шербан.