Политиката на България, Кипър и Малта да продават гражданство на богаташи от трети страни би мога на помага на чуждестранни организирани престъпни групи да проникнат в Общността и да увеличат риска от пране на пари, корупция и укриване на данъци.

Това разкрива "Ройтерс". Агенцията се позовава на доклад на Европейската комисия, който трябва да бъде разпространен в сряда.

Въпреки че лицата, които купуват гражданство и пребиваване в държави-членки на ЕС, могат да го направят по основателни причини, Комисията заяви, че схемите представляват "рискове от проникване в организирани престъпни групи извън ЕС в икономиката, пране на пари, корупция и укриване на данъци".

Малта, Кипър и България са единствените членове на 28-членния ЕС, които управляват схеми за продажба на гражданство, а двадесет държави, включително и тези три, продават разрешения за пребиваване.

В трите държави богатите чужденци могат да купуват паспорти, които им осигуряват безпрепятствен достъп до повечето страни от ЕС. Това става възможно срещу инвестиции от €1 млн. до €2 млн.

Причината за безпокойството на ЕК, че България, Кипър и Малта не са изградили достатъчно механизми, които да не допускат мафиотски пари.

Проблем за Брюксел са и различните правила, които позволяват на граждани от трети страни да получат разрешение за пребиваване. За Хърватия са нужни €15000, но в съседна Словения и Люксембург сумата набъбва до €5 млн.

Силни критики търпи и програмата на Португалия, която е доста либерална.

Европейската комисия посочва в доклада, че ще създаде група от експерти, които ще препоръчат до края на годината мерки за противодействие на рисковете, причинени от тези програми.

Припомняме, че от 02 януари 2019 г. Министерство на правосъдието въведе електронна регистрация за подаване на документи за българско гражданство. Кандидатите вече резервират само по електронен път дата и час за подаване на молби и провеждане на интервю. Това се случи два месеца, след като на 29 октомври Спецпрокуратурата влезе в Държавната агенция за българите в чужбина по разследване на схеми за продажба на българско гражданство. Зам.-главният прокурор Иван Гешев заяви, че Държавната агенция за българите в чужбина имала 20 000 забавени преписки за около година.

Първоначално бяха арестувани над 20 служители на агенцията. Обвинения обаче бяха повдигнати на четирима, включително и на председателя на Агенцията Петър Харалампиев и главният секретар на Агенцията. Делото все още не е влязло в съда.

Президентът Румен Радев потвърди, че са постъпвали сигнали по случая в президенството и те са били предадени в прокуратурата.