В "Гардиън" разграничиха джендър и пол, възмутени от подкопаване на женската спортна конкуренция

Какво е справедливост - в спорта това е всичко. От деца гледаме поредния старт в състезание на детската площадка и се възмущаваме на несправедливости, същото чувство за почтеност остава и в професионалния спорт, пише Таня Алдред за "Гардиън".

Шлайфане на топка за крикет - не е честно. Бокс с тежести в ръкавици - не е честно. Умишлено погрешно представяне в параолимпийска класификация - не е честно. Договарянето със синдикатите за залагания, за да се определи резултат - не е честно. Допингът в спорта - не е честно. Ние класифицираме нашите спортове, за да се противопоставяме на подобни практики и да пазим хората в безопасност. Боксьорите в тежка категория никога не се бият с категория "мухи". От пубертета половете се състезават отделно в повечето спортове през повечето време. Това са отдавна приети норми. Или поне бяха.

43-годишната Лоръл Хъбард е готов/а да стане първият транссексуален олимпиец, след като бе избран за отбора по вдигане на тежести в Нова Зеландия. Това се превръща в една от големите истории на Токио, което определя в светлината на прожекторите дали транс жени имат несправедливо предимство пред биологичните жени се подиграва с идеята за включване и справедливост.

Като обвързваме джендър и пол, бих казала, че обезсмисляме самата причина, поради която имаме категории в спорта - предимството на мъжете в резултатите. Без отделна категория за жени няма да има жени на финалите на Олимпиадата.

Дори на 100 метра, едно от събитията с най-малка разлика в представянето, приблизително 10 000 мъже по целия свят имат лични рекорди по-бързи от настоящата олимпийска шампионка при жените Илейн Томпсън-Хера (10,70 секунди). И това не е само лека атлетика.

Докато най-малката разлика в постиженията между половете идва при състезания по бягане, гребане и плуване (11-13%), това се движи до 16% -22% при колоезденето на писта и между 29% и 34%, когато става въпрос за топки за боулинг и вдигане на тежести.

Разликата в силата на ударите между мъжете и жените е колосалните 162%. Не е като да не се усеща такава разлика.

Но Международният олимпийски комитет промени своите насоки през 2015 г., за да позволи на спортисти като Хъбард да се състезават в женската категория, при условие че общото им ниво на тестостерон се поддържа под 10 наномола на литър в продължение на поне 12 месеца. Транссексуалните мъже не се сблъскват с ограничения в мъжката категория - по очевидни причини.

Все по-често обаче изследванията показват, че тези насоки за тестостерон не гарантират "лоялна конкуренция", на която се надява МОК. Рос Тъкър, спортен учен и експерт по предимствата на тестостерона в спорта, кратко обобщава: "Понижаването на тестостерона е почти напълно неефективно за премахване на биологичните различия между мъжете и жените."

Просто няма доказателство, че намаляването на тестостерона отнема предимството на мускулната маса, силата, чистата телесна маса, мускулния размер или костната плътност. Въпреки доказателства от д-р Ема Хилтън и Томи Лундберг, МОК отложи вземането на всякакви по-нататъшни решения до края на Токио и остави на отделните спортни федерации да решават собствените си трансджендър политики.

Някои са смели, други са написали своите политики заедно с транс лобистки групи, без да се консултират с женски организации или спортни учени. Всички протипоставящи се са обвинени в трансфобия - както откриха Мартина Навратилова и Никола Адамс.

Най-честият аргумент, използван в полза на транс лобито е, че спортът е изцяло естествено предимство и че да бъдеш транс-жена е просто още един фактор, който да добавиш в списъка - заедно с размер като на Майкъл Фелпс. Проблемът с този аргумент е, че не се състезаваме според размера на краката, но защитаваме целостта на женския спорт, защото предимството, получено от мъжкия пубертет е толкова изчерпателно по отношение на скорост, мощност, сила и много други неща.

Краката на Фелпс му дадоха предимство като плувец, но мъжкият пубертет му даде много по-голямо предимство. На Олимпийските игри в Пекин той спечели 200 м свободен стил за 1.42.96, счупвайки световния рекорд. Федерика Пелегрини счупи световния рекорд за жените на същото разстояние, завършвайки на 1.54.82 - време, което нямаше да я вкара дори в полуфиналите за мъже - не я забавя нищо друго, освен това, че е жена.

Серена Уилямс каза на Дейвид Летърман, че ако реши да се направи на Анди Мъри, "Щях да загубя, 6-0, 6-0, след ... може би 10 минути". Мъжкият пубертет и андрогените дават предимство в абсолютно различна стратосфера.

Някои твърдят, че този дебат е без значение, тъй като транс жените не печелят всичко, което е вярно. Простото обяснение е, че атлетите, които са преминали прехода, като цяло не са били достатъчно добри. Както казва Тъкър, най-добрата велосипедистка ще победи 99% от мъжете, но най-добрите мъже са с 10-15% по-добри.

И така или иначе, независимо от това дали транс жени печелят или не - дали Хъбард печели или не - законно е да се поставят под съмнение правилата, които им позволяват да се състезават, като се има предвид запазеното им предимство. Като се имат предвид и проблемите на безопасността при битка, сблъсък и някои отборни спортове. Предвид скритите изключения, онези жени и момичета, които сега решат, че при тези обстоятелства даден спорт вече не е за тях. И не толкова скритите - Куинини "Нини" Манумуа, 21-годишната тонганка, която щеше да отиде на първата си олимпиада, ако не беше избран/а Хъбард.

Американската колоездачка Вероника Айви (по-рано известна като Рейчъл Маккинън) казва, че транс жените са жени и трябва просто да могат да се идентифицират в женската категория на всяко ниво. Защо изобщо да се притесняваме да правите категории по пол за спорт? Просто съберете всички заедно и гледайте как биологичните мъже печелят всичко, защо въобще да участват жени.

Но, науката е млада, спрете се, дишайте. Транс жените трябва да могат да живеят максимално спортния си живот, така че ако изследвания могат да намерят начин да участват в женски спорт без предимство, брилянтно. Но дотогава напълно премахнете идеята за джендър и се върнете към категориите, основани на пола - женска категория и отворена категория, която може да е за транс мъже, които са приемали тестостерон, транс жени и мъже.

Но преди всичко трябва да има осъзнаване, че не винаги може да имате всичко. Точно както жените и транс мъжете не могат да доминират в мъжкия спорт и мъжете не могат да се включат в женския спорт, транс жените не трябва да могат да отворят врата, която е заключена по някаква причина. Ама никак не е честно спрямо биологичните жени.

Франция разреши на транссексуални жени - бивши мъже, професионално женско ръгби

Световната ръгби организация препоръчва транссексуални да не играят в женски елитни отбори