Доброто образование и високата информираност от медиите не повишава знанието на хората по водещите научни теми и проблеми. Това сочат предварителните данни от изследване на медийните специалисти от Университета в Кардиф, UK, публикувани в EurekAlert!.

Липсата на знания у анкетираните 1 000 британци съвсем не им пречи да имат твърдо становище по горещи спорове около глобалните промени в климата, биотехнологиите и набедената за рискова ваксина против морбили, заушка и рубеола, съобщи Център Демокрит

От общо 12-те въпроса по посочените теми, анкетираните отговорили правилно средно на едва 4.42. Най-добре се справили високо образованите – между 5.26 и 5.85 правилни отговора. Редовните читатели на сериозните вестникарски издания очаквано се представили по-добре (5.26) от любителите на таблоидите (4.13). Разликата между отделните групи обаче била доста незначителна за изненада на изследователите.

Редовните телевизионни зрители се представили малко по-добре от рядко заставащите пред домашната “електронна икона”. Макар вече 15 на сто от анкетираните да посочват Интернет като главен източник на новини по научни проблеми, телевизия и преса остават доминантни медии със съответно 81 и 57 на сто.

Резултатите от изследването показват, че хората все повече търсят информация по научни теми в Интернет. Като тревожна се определя тенденцията да намалява доверието на аудиторията към основните източници на такава информация – масмедиите, бизнеса и правителството. Иначе публиката е склонна да заема страната на негативистите в спорните научни теми. Британците били далеч по-осведомени за политическите аспекти на даден проблем и доста несигурни относно научните.

Така например, 67 на сто от анкетираните знаели, че някои учени свързват приемането на ваксината против морбили, заушка и рубеола с появата на аутизъм при децата. Повечето от изследваните били склонни да вярват повече на подобни заявления, отколкото на аргументите на мнозинството специалисти, които отхвълят такава зависимост.

44 на сто от анкетираните определят като “обезпокоителен” напредъка на биотехнологиите в изследванията на хора и животни. Само 34 на сто ги подкрепят. Половината смятат, че правителството не прави достатъчно, за да ограничи тези технологии. Същевременно, 42 на сто не били чували, че Британското правителство одобри през февруари по-нататъшните изследвания на човешкия ембион, макар това да бе добре разгласено в медиите.

2/3 от британците погрешно смятат, че климатичните аномалии и глобални промени се дължат на дупката в озоновия слой, която се разширява заради парниковия ефект.

Проектът показа, че формирането на обществено мнение по въпросите на науката е далеч по-сложно, отколкото си мислеха министри и учени, които смятат, че само истериите в медиите и неадекватното образование създават негативни обществени нагласи към науката, коментира проф. Ян Харгрийвс от Университета в Кардиф.

Става ясно, че всеки, който е ангажиран в научната комуникация, трябва да предприемат интелигентни, мултимедийни стратегии, вместо да сочат с пръст останалите, коментира проф. Джъстин Люис. Медиите си оставали важен източник на информация за съвременните научни теми и спорове, който формира общественото мнение.

Изследването потвърждава, че хората лесно възприемат често повтаряни в медиите асоциации – като тези между ваксината срещу морбили, заушка и рубеола и случаите на аутизъм; между глобалното затопляне и всички други екологични проблеми.