Всеки, който не иска война, би било добре да си припомни един траен урок от Студената война: страните ще се възпирани от конфликт, ако знаят предварително, че ще загубят всичко. Тъй като руският президент Владимир Путин заплашва да използва ядрено оръжие, ако Западът се опита да се намеси военна в Украйна, НАТО трябва да съживи доктрината за взаимно гарантирано унищожение (MAD - ЛУД) пишат за Project Syndicate професор Юрий Городниченко и Торбьорн Бекер, директор на Стокхолмския институт по икономика на прехода към Стокхолмското училище по икономика.

Логиката на MAD е мрачна, но не и безумна. И Съветският съюз, и Съединените щати (или всеки друг член на НАТО) знаеха, че ако единият атакува другия, той ще бъде напълно унищожен в отговор. Ключът към равновесието на MAD бе, че унищожението на агресора ще бъде сигурно, ако той започне атака.

Тази гаранция, че другата страна ще отвърне с пълна сила, приема различни форми, от ядрената триада до твърдата позиция на военните командири като бившия генерал от ВВС на САЩ Къртис Лемей. Резултатът бе, че нито една суперсила не искаше да атакува първа, запазвайки студената война.

MAD може да изглежда остарял след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., но последните ядрени заплахи на Путин повдигнаха тревожни въпроси, на които доктрината отговаря. Например, би ли отвърнал Западът, ако Русия използва ядрено оръжие срещу Украйна и радиоактивен облак покрие Европа? Ами ако руската армия взриви атомна електроцентрала в Украйна? Къде се тегли чертата?

Общата тема на Запада в подобни сценарии трябва да бъде да увери Русия за неизбежните последици. Това означава да се ангажираме да нанесем ответен удар и да съобщим на Русия, че дори "малка" ядрена атака или авария биха предизвикали опустошителен отговор. Потенциално замъглените граници на това, което представлява атака (руска ракета може да удари база или конвой на НАТО, например) разширява обхвата на задействането. През 50-те години на миналия век държавният секретар на САЩ Джон Фостър Дълес посочи, че всяка атака - с конвенционални или ядрени сили - би довела до унищожаване на агресора.

Освен това, логиката на MAD диктува, че човек може да постигне деескалация чрез ескалация. Ако Русия заеме агресивна позиция и постави своите междуконтинентални балистични ракети с ядрено оръжие във висока степен на готовност, НАТО трябва да отговори, за да даде сигнал, че е готов да реагира. Неуспехът да се направи това може да се тълкува като липса на ангажираност и по този начин да доведе до по-агресивно руско поведение.

Кубинската ракетна криза от 1962 г. включва прилагане в реалния живот на стратегията MAD. Чрез поставянето на ядрени ракети в Куба съветският лидер Никита Хрушчов възнамеряваше да изплаши САЩ и по този начин да извлече отстъпки от президента Джон Кенеди, когото Хрушчов смяташе за "мек". Ако администрацията на Кенеди бе отстъпила, ядреният шантаж на Хрушчов щеше да тероризира САЩ в продължение на години.

Разбирайки логиката на MAD, Кенеди отговори, като постави американски стратегически сили в DEFCON 2 (готови за разгръщане и действия за по-малко от шест часа). Изправен пред перспективата да предизвика ядрена война (DEFCON 1) и да осигури взаимно унищожение, Хрушчов отстъпи, кризата бе разредена и Съветският съюз никога повече не рискува ядрена конфронтация с НАТО. Американско-съветското противопоставяне през 1961 г. на Чекпойнт Чарли в Берлин бе подобен случай на ескалация, водеща до дългосрочна деескалация: съветският блок никога повече не постави под въпрос статута на Западен Берлин.

За съжаление изглежда светът е забравил колко е важно да се противопоставим на агресор с ядрени оръжия. Не забравяйте, че MAD бе за баланса на терора: губите баланса и всичко, което остава, е терорът. Днес НАТО трябва да балансира руските заплахи за използване на ядрени оръжия с ангажимента реално да отмъсти и да посрещне ескалацията на Путин със собствена ескалация. В един MAD свят отстъпването от ядрено сплашване е признак на слабост, което прави войната по-вероятна.

Освен това, в случай на някаква агресия, отговорът трябва да бъде тотална война. Парадоксът на Нарва помага за разбирането. Да предположим, че руската армия е превзела Нарва, малък естонски град, граничещ с Русия. Ако НАТО не отговори на тази атака срещу държава-членка, Алиансът ще бъде мъртъв и всички държави без ядрени оръжия, които нямат надеждно възпиращо средство срещу ядрен удар, биха били очевидни мишени на бъдеща агресия.

Ограниченият отговор на НАТО би означавал, че агресорът може да продължи да притиска и да повишава своите искания, точно както Хитлер иска все повече в името на мира. Следователно трябва да се заключи, че отговорът е да влезем "с всичко налично", без значение колко малка е агресията на Русия. Това също означава, че НАТО трябва да избягва да обяснява какво няма да направи в отговор на агресия. Вместо това Алиансът трябва да гарантира и сигнализира, че всички опции са на масата.

Перспективата за ядрена война е ужасяваща. Но също така, ако не и по-ужасяващо, ако един луд в Кремъл с ядрени оръжия може да победи и да подчини цели страни или континенти, като заплашва да пусне своя арсенал срещу всеки, който се намесва в амбициите му.

Днес, когато Украйна е мишена на патологичните делюзии и амбиции на Путин, някои американски политици може да попитат защо НАТО трябва да рискува ядрена конфронтация заради страна, която не е член. Тогава Путин може да заплаши членове на Европейския съюз Финландия или Швеция. Но, отново, аргументът е, че те не са в НАТО, така че защо да рискувате Армагедон? Вдругиден целта може да бъде Полша или Германия - но поне не са САЩ.

Втората световна война е мрачно напомняне, че "конфликт в далечна страна, между хора, за които не знаем нищо", както Невил Чембърлейн позорно описа Судетската криза, може бързо да ескалира в глобален пожар. Но такива опасни прогресии не са неизбежни.

Ако Украйна има смелостта да се бори с руската агресия при най-трудните условия, Западът трябва да намери смелост да се противопостави на ядрения шантаж на Путин, за да запази мира в по-широк план. Русия показа, че е готова да убива невинни украинци, но не е готова да се самоубие. И това е ключът към предотвратяването на още неописуеми трагедии.