С шествия, митинги и възпоменателни молебени за героите от Небесния легион в Украйна беше отбелязана годишнината от Евромайдана и Революцията на достойнството през 2013 г.

Украинците нарекоха Небесен легион участниците в Евромайдана, убити от спецчастите, изпратени от тогавашния проруски президент Виктор Янукович, за да разпръснат протестиращите.

В Киев на Площада на независимостта се проведе т. нар. Вече на достойнството - събрание на граждани, които се събраха, носейки украински флагове. Те обявиха, че искат да защитят своята свобода, националната си идентичност, демокрацията и европейския цивилизационен избор на Украйна, съобщи агенция Укринформ. Събранието започна с изпълнение на националния химн, след което на построената сцена застанаха политически фигури и общественици, представители на духовенството. С настъпването на вечерта площадът беше озарен от свещи и лампади, носени от гражданите в памет на загиналите защитници на Украйна и борци за независимост. След изказванията на ораторите те преминаха по алеята на Небесния легион. Шествието завърши символично пред администрацията на президента Володимир Зеленски като призив да не предава постигнатото в борбата за независимост.

Събитието е организирано от "Движението за съпротива срещу капитулацията", което се обяви против изтеглянето на украинските военни от позиции в Донбас, разпоредено от Зеленски с цел да постигне съгласието на руската страна за провеждане на среща на Нормандския формат за Източна Украйна.

Украинци излязоха на протест срещу „формулата на Щайнмайер“

Украинци излязоха на протест срещу „формулата на Щайнмайер“

На емблематичния Площад на независимостта

На 21 ноември Украйна отбелязва своя Ден на достойнството и свободата, посветен на двете знакови събития в най-новата й история: Оранжевата революция от 2004 г. и Революцията на достойнството от 2013 г. Денят е установен с указ на президента на Петро Порошенко от 13 ноември 2014 г.

Смисълът на тази паметна дата е настоящите и бъдещите поколения да имат обективна информация за съдбовните събития за Украйна от началото на XXI век, както и да се отдаде почит към патриотизма и смелостта на гражданите, отстоявали демократичните ценности, националните интереси на Украйна и нейния европейски избор, съобщава изданието "Украина инкогнита".

На 22 ноември 2004 година започва Оранжевата революция - общонационални протести, митинги и други акции на гражданско неподчинение, които продължават до 26 декември. Това е времето на поредните президентски избори, при които на балотаж отиват Виктор Янукович и Виктор Юшченко. Последна капка в недоволството на активната част от украинското общество става обявяването на резултатите от балотажа - след многобройни фалшификации при гласуването и преброяването на гласовете (включително използването на транзитен сървър, през който данните преминават и се обработват, преди да попаднат в ЦИК) за победител в изборите е обявен Виктор Янукович.

Украинците за първи път излизат масово на Майдана в центъра на Киев - на Площада на независимостта (на украински - Майдан незалежности). Масови протести има и във всички големи украински градове. Гражданското движение успява да извоюва повторно провеждане на изборите, които са спечелени от Виктор Юшченко.

След една година, през ноември 2005 г., Юшченко въвежда с указ Ден на свободата.

Този празник остава по-скоро формален, тъй като по време на президентството на Юшченко украинците са по-скоро разочаровани от него и като цяло от "новата власт", която не оправдава повечето от очакванията на хората.

До голяма степен апатията и обезверяването на украинците допринасят за това, че при следващите президентски избори Виктор Янукович все пак става президент на Украйна (в борба за президентския пост с Юлия Тимошенко).

С указ от 30 декември 2011 г. Янукович отменя Деня на свободата.

Вечерта на 21 ноември 2013 година в Киев на Майдан Незалежности започват да се събират протестиращи срещу действията на правителството на Николай Азаров, който обявява, че отказва да продължи подготовката за подписването на Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС.

Първоначално това са няколко десетки души, постепенно броят им се увеличава, а на 24 ноември в центъра на Киев вече около 100 000 украинци протестират срещу решението на властта за отказ от евроинтеграцията, което автоматично означава обратен завой към Русия във външнополитическата, икономическата и всички останали сфери на обществения живот.

Към протестната акция се присъединяват и други градове. В медиите и социалните мрежи тази митинги са наречени "Евромайдан".

През нощта на 21 срещу 22 февруари Янукович бяга от Киев в Харков, след това в Крим, откъдето напуска Украйна и се установява в Ростов на Дон, Русия. Николай Азаров и другите министри от правителството, председателят на Службата за сигурност на Украйна и много други висши длъжности лица също спешно заминават за Русия.

Украйна остава без президент и правителство, като в този момент продължава да действа законно избран на избори през 2011 г. парламент. Той избира изпълняващ длъжността президент и насрочва нови президентски избори за май 2014 г.

Този уникално сложен и тежък момент в най-новата история на украинската държава е използван от Русия за анексирането на Крим и въоръжената експанзия в Донбас.

А всяка година оттогава на 21 ноември украинците почитат всички, загинали и живи, предпочели достойнството и свободата пред всичко останало.