Защо Румъния купува танкове Abrams от САЩ?

Румъния технически има повече оперативни танкове от Франция, Германия или Обединеното кралство, с 377 в експлоатация според изданието на The Military Balance от 2023 г. Но те са и сред най-остарелите в алианса за страна с такъв размер, базирани на съветския танк Т-54/Т-55, който влезе в експлоатация през 1954 г., пише Popular Mechanics. 

Докато съседна Украйна се бори с руска инвазия, това състояние на нещата вече не се отразява добре на Букурещ, който увеличи разходите за отбрана до 2,5 процента от БВП, надвишавайки често пренебрегваното изискване на НАТО от 2 процента и премина към закупуване на ракети за противовъздушна отбрана Patriot, F- 16 и HIMARS.

По-рано този месец началникът на военните доставки на Румъния генерал-лейтенант Теодор Инчикас каза, че Букурещ скоро ще се опита да закупи батальон основни бойни танкове M1 Abrams от Съединените щати. Стандартният румънски батальон разполага с 54 танка.

65- до 70-тонният Abrams все още се нарежда сред най-добре защитените и най-силно поразяващите танкове на планетата, заедно с танковете Leopard 2, Challenger 2 и Leclerc, експлоатирани от нейните съюзници в НАТО и би представлявал голяма промяна за Румъния, тъй като настоящите са с недостатъчно въоръжение, в сравнение със съвременните руски танкове Т-72Б3, Т-80 и Т-90.

Военната модернизация на Румъния ще допълни разширения отбранителен контингент на НАТО в Румъния, включително ротационна многонационална бойна група под френско командване, допълваща елементи от 2-ри брониран кавалерийски полк, оборудван с бронирани машини Stryker и бригада от 4000 души от 101-ва въздушнодесантна дивизия.

Несъмнено батальонът "Абрамс" ще бъде скъп. Съседна Полша похарчи 4,75 милиарда долара за поръчка от 250 нови M1A2, следвана от 1,4 милиарда долара за 116 употребявани M1A1 от САЩ. Общата сума от 6,15 милиарда долара отразява високите допълнителни режийни разходи за въвеждане на новия тип в експлоатация и предполага цена, която се движи около или под границата от 1 милиард долара за Румъния. Но полските инвестиции в обучението, логистиката и поддръжката на M1 биха могли значително да облекчат разходите за Румъния.

Ще отнеме години, преди да бъдат доставени танкове, между 31 танка, обещани на Украйна, текущите доставки на Полша и Тайван, който с нетърпение очаква 108 танка M1A2T Abrams. Докато САЩ разполагат с хиляди M1 на склад, годишният капацитет за обновяването им в модерни превозни средства остава нисък, тъй като тежките танкове все повече се смятат за динозаври от Студената война.

Други забележителни румънски оръжейни сделки, които се подготвят, включват скорошна сделка за 410 милиона долара за закупуване на седем безпилотни бойни летателни апарата Watchkeeper X; въоръжен дрон, базиран на израелския Hermes 450, който ще доведе до отваряне на поточна линия в Румъния; и закупуване на произведени по лиценз бронирани машини Piranha-5.

Танковата дилема на Румъния: внос или самодостатъчност?

Сухопътните сили на Румъния днес разполагат с една танкова и пет механизирани бригади, всяка с по един батальон танкове и два с машини на пехотата тип БТР, Piranha Vs или верижни бойни превозни средства на пехотата MIL-84 (IFV).

Активният инвентар включва 220 T-55AM, модернизиран модел с подсилена броня от тип BDD, лазерни далекомери, димни гранатомети, стабилизирани оръдия и мерници, както и възможност за изстрелване на ракети благодарение на нови системи за управление на огъня. Той също така наброява 103 местни танка TR-85, базирани на T-55 и 54 силно подобрени TR-85M1.

TR-85 се появяват в отговор на опита на Румъния по време и след Втората световна война. По време на този конфликт (в който Румъния се бие първо срещу и след това за съюзниците) румънската армия използва танкове с недостатъчно добро въооръжение, внесени от Франция (FT-17, R-35) и по-здрави доставени от Германия Panzer IIIN, IV, 38ts и щурмови оръдия. Румънските заводи успяха да монтират ефективни оръдия върху корпусите на пленени и остарели танкове, което доведе до различни разрушители на танкове, известни като TACAM.

След войната Румъния става клиент на СССР. Но след подбудената от Москва инвазия в Чехословакия през 1968 г., румънското ръководство решава да стане самостоятелно в производството на оръжие. През 70-те години на миналия век Румъния разработи местна версия на вездесъщия съветски танк Т-55, наречена TR-77-580, с разтегнат корпус с шест вместо пет опорни колела, модифициран купол и нарезно 100-милиметрово оръдие A308, адаптирано от местно теглено противотанково оръдие M1977.

Но след като румънскитшпиони се сдобиха със спецификации на двигателя и трансмисията MTU, използвани от пъргавия германски танк Leopard 1, той беше преработен в дизелов двигател с турбокомпресор с мощност 830 конски сили и хидромеханична трансмисия, монтирани на все още обслужващия 46-тонен TR-85.

Сериозните проблеми със силовия блок на TR-85 и системите за управление на огъня едва започваха да се разрешават, когато румънските танкове видяха единствената си бойна употреба в Румънската революция между 16-27 декември 1989 г. - първоначално за отблъскване на масови протести срещу диктатора Николае Чаушеску .

Когато министърът на отбраната на Румъния почина подозрително - вероятно след като се отказа от заповед да инструктира войските да стрелят по протестиращите - военните смениха страната си в подкрепа на протестиращите, като в крайна сметка екзекутираха Чаушеску и се бориха с хардлайнерите в страховитата тайна полиция Секуритате.

През 90-те години на миналия век Румъния разработи подобрен 55-тонен модел TR-85M1 Bizonul (Bison), оборудван с модерни термични сензори за нощен бой, впрегнати в местни системи за контрол на огъня Cyclops-M (75 процента точност до 2,86 мили), компютърно подпомогната стабилизация, подобрен двигател с 860 конски сили, подобрена наклонена и композитна броня до максимален еквивалент от 580 милиметра спрямо кинетична и други характеристики за оцеляване.

Но докато TR-85M1 и T-55AM наистина се възползват от уважаваните подобрения в бронята и контрола на огъня, те запазват 100-милиметрови оръдия, които са недостатъчни според съвременните стандарти. Румъния наистина разработи съвместно с Израел необичайно високоефективен 100-милиметров снаряд с волфрамова перка, стабилизиран с изхвърляне (APFSDS), наречен BM-421 Sg (или M309), който постига 425 милиметра проникване на 1 километър. Това все още не е достатъчно, като се има предвид, че типичният T-72B има предна броня на корпуса и купола, еквивалентна на 480-540 милиметра RHA спрямо кинетични снаряди.

Сега Румъния се присъединява към Полша, Тайван и Украйна като късни осиновители на Abrams повече от четири десетилетия след влизането му в експлоатация. Румъния вероятно в крайна сметка ще получи най-новия вариант M1A2, реконструиран от корпусите на пенсионирани по-стари танкове Abrams, но снабден с броня от волфрам вместо от обеднен уран на американски превозни средства. (Сред експерти има дебат дали бронята от обеднен уран е по-ефективна от волфрамова или просто е много по-евтина.)

Тъй като Румъния получава Abrams, тя хипотетично може да прехвърли пенсионираните TR-85 на Украйна - ако има взаимен интерес. Украйна въведе пълен батальон словенски танкове M-55S, също базирани на T-55, но тези силно модернизирани превозни средства разполагат със 105-милиметрови оръдия L7, по-вероятно да пробият бронята на руски танкове. За да бъдем честни, преките сблъсъци между танкове остават сравнително редки в Украйна.

Сложна история: Румъния, Русия и Украйна

През 1940 г. Съветският съюз принуди Румъния да отстъпи района на Бесарабия, ход, осветен със зелена светлина съгласно тайно споразумение с нацистка Германия. Заграбената територия е преразпределена към Украйна и Молдавската автономна република. Когато Съветският съюз се разпадна през 1991 г., някои бивши румънски територии станаха на Украйна, оставяйки Букурещ с териториални спорове с Украйна за притежанието на скандалния Змийски остров близо до ключовия корабен канал, в който река Дунав навлиза в Черно море.

Останалите отидоха в новата независима държава Молдова, която тогава беше разкъсана от конфликт от проруските сепаратисти. Подкрепени от 14-та армия на Русия и някои украински елементи, приднестровските сепаратисти отблъснаха опитите на молдовското правителство да си върне контрола. Към днешна дата молдовската територия на източния бряг на Днестър се управлява от сепаратистка държава в държавата, защитена от 1600 руски "мироопазващи" войници в два до три батальона.

Докато румънците най-вече подкрепят обединението с Молдова, самите молдовци не са постигнали консенсус за това. Правителството на Молдова обаче се изнерви, твърдейки, че Русия планира да организира преврат (напомнящ неуспешен опит за преврат, предизвикан от Русия, насочен към Черна гора през 2016 г.) или че сепаратистите може да предефинират територията си като руска земя.

Междувременно Украйна се притеснява, че Приднестровието може да бъде използвано като база за атаки срещу Украйна, въпреки че тази перспектива изглежда далечна след изтеглянето на Русия от западния бряг на река Днепър. Всъщност украински официални лица заявяват, че дори са предложили да се намесят военно срещу приднестровските сепаратисти, ако бъдат поканени от правителството на Молдова, което е отхвърлило предложението.

Руските официални лица все пак говориха за създаване на "сухопътен мост" през украинска територия към Приднестровието - реторика, която вероятно има за цел да стресира, погрешно насочва и заплашва, а не нещо, което те са във военна позиция да направят. Москва също отдавна се оплаква от американските системи за противоракетна отбрана Aegis Ashore, разположени в Девеселу, Румъния, твърдейки, че нейните ракети-носители Mark 41 с военноморски произход също могат да бъдат използвани за изстрелване на ракети Tomahawk за наземно нападение срещу Русия.

Въпреки че нито Букурещ, нито Кишинев изглеждат склонни да използват сила, те несъмнено наблюдават отблизо събитията, тъй като турбуленцията в резултат на войната на Путин заплашва да размрази това, което изглеждаше като замразен конфликт. Това може да обясни желанието на Букурещ най-накрая да инвестира в нови танкове - дори и да не са произведени в страната.

Черноморският регион внезапно е в светлината на геополитическите прожектори

Дрънкане на оръжия или предзнаменование за бъдещи конфликти в Черно море?