News.bg публикува текстовете ви без редакция.

Вчера се прибрах от Варна. Покрай командировката успях да понатрупам и доста впечатления от летния туристически сезон на Златните, като направих “неочаквания" извод, че тази година много от хотелите можеха въобще да не отварят врати.

(С очите си видях, че един от символите на курорта, намиращ се на 20 метра от плажа – х-л Астория, въобще не беше си правил труда да открива тезгяха този сезон). Та, думата беше за цената на бензина!

След изнурителния ден по туристически дела, с половинката решихме да се порадваме на залязващото слънце покрай басейна на хотела, където бяхме отседнали (Мелия Гранд Хотел Ермитаж – все пак като туристически деятели можем да се възползваме от лукса като между колеги).

Както си му е реда, след няколко “пардон”, най-накрая намерихме два свободни шезлонга до една млада двойка (с по-тъмничка кожа и очевидно с преобладаващ близкоизточен генофонд).

Направи ми впечатление, че бяха доста свитички, притеснени и без самочувствие, за разлика от шумните руснаци или експресивните французи.

Сам започнах разговора, като предвидливо се обърнах към младия мъж. Той пък веднага направи едно “сори”, демек не говори добре, и се обърна към спътничката си (по-късно се установи – негова жена).

За мое учудване съпругата му започна, на един чудесен английски, семейното представяне, като накратко разбрах, че мъжът продава сим-карти към някакъв мобилен оператор, че са дошли в България за първи път, че природата много им харесва, но, че и в Иран е много красиво.

След това минахме на “икономически” теми, като взаимно установихме, че доходите у нас и при тях са съпоставими (напомням, че нашият продавач на сим-карти бе платил сериозна сума и прелетял хиляди километри, за да се озове в милата ни татковина).

Оплака ми се от икономическата политика на правителството, което не развивало (според него) туризма в страната му, защото, по неговите думи, те (иранците) имали в пъти по-добри хотели от нашенските (а тук те бяха в най-добрия на Златните), ама чужденците как да разберели за това.
Имали и райска природа, но държавата им се е била самоизолирала вместо да печели от даденостите си.

Оплака се и от аятоласите, които забранявали на жена му да покаже младостта и красотата си (като още на летището в Техеран неговата красавица щеше да е принудена да си сложи фереджето), както и не разрешавали консумацията на алкохол на публични места.

Недоумяваше как е възможно хем да са ислямска, хем република. Позавидя ми заради това, че съм можел да гледам, и малко по-свободни филми след полунощ.

Та тъй, от приказка на приказка заговорихме и за цени, където се оказа, май също губим сериозно по всички фронтове.

Но бомбата избухна, когато ме попита за нашенската стойност на бензина. Гордо им отговорих, че сме с едни от най-евтините горива в Европа (около едно евро за литър). Очевидно не ме разбраха, дори взеха отнякъде химикалка и ми я подадоха да напиша.
Какво му е, смело драснах: 1 euro per littre.

Чак тогава до мен дойде причината за удивлението им! Оказа се, че в държавата им за тези пари купували повече от 20 (двадесет литра) от скъпоценната за колите ни течност.
Ех, мамка му и живот!

Та в тази връзка си помислих, защо ние, след като нашата сила е в земята ни, оставихме доматите ни да загубят битката с чуждоземните, а там където още се предлагат, да струват майка си и баща си.

И друго, аз, въпреки че не съм жена, съм готов да ходя с черно фередже, ако държавата осигури на децата и близките ми условията, на които се радва един простичък продавач на сим-карти, някъде в дивия край на света!