News.bg публикува текстовете ви без редакция...

Задавали ли сте си въпроса какво означава понятието историческа съдба, когато става дума за цели народи, както и какво е предопределеност за случването на едно или друго събитие, което е в състояние да промени из основи живота на цели поколения в един или друг географски регион.

Започнах да търся отговорите на тези въпроси след като посетих една напълно забравена, от нас-българите, държава, която до 1991 г. беше част от разпадналия се „братски” Съветски съюз, а днес, според мнението на мнозина - последната диктатура в Европа.

Да, става дума за Беларус.

Страната, която е загубила една четвърт от мирното си население по време на най-тежката световна война (плюс милионите загинали войници и офицери в грандиозните сражения срещу хитлеристите), днес се радва на завиден жизнен стандарт – един остров на стабилността в бурния океан на световната икономическа криза.

След посещението в страната на Лукашенко, за мен, като редови българин, беше обидно да открия, че след двадесет години непрекъснати реформи в посока към либерално пазарно стопанство, нашата България се е оказала в коловоз, който ни води все по-уверено към мрачното ни минало, към бита на нашите прадеди с характерното за тогавашната епоха първобитно използване на средствата и оръдията на труда.

В същото време, тези северни славяни, въпреки съпротивата на транснационалния капитал, са успели да съхранят (и в голяма степен да развият) уникалния производствен и човешки потенциал, останал им от други времена и епохи.

Да направим едно елементарно сравнение в изходните позиции, които са имали България и Беларус преди две десетилетия - в момента на разпада на тогавашната „социалистическа система”.

И ние и те сме били страни с развити високотехнологични (за времето си) производства -компютри, машиностроение, металургия, химическа и нефтохимическа промишленост, както и сме разполагали с традиционни отрасли като аграрно производство и хранително-вкусова промишленост.

В много направления ние, българите, сме имали уникални предимства в областта на атомната енергетика (те нямат атомни централи), в международния туризъм (и до днес беларусците с носталгия си спомнят за страхотните български плажове, кухня и гостоприемство), в климатичните условия, даващи несравнимо по-добри изходни позиции за богата селскостопанска реколта.

Днес не можем да се конкурираме по нито един от тези показатели, защото когато те са строили своето бъдеще (съхраняване и модернизиране на широката гама от съвременни производства) ние сме мечтаели за своето минало (за реституция, занаятчийско производство, раздробяване и ликвидиране на крупни предприятия).

Като резултат, в очите на българина Беларус е изключително напред спрямо реалността у нас по практически всички направления: трудова заетост и социална сигурност, гарантирани права на всеки гражданин за безплатно образование и здравеопазване, грижи за околната среда.

Столицата им, сравнена с нашата измъчена София, е истински Феникс, израсъл от пепелищата на общата нищета, наследена от първите години на тотален разпад.

Днес Минск е ултрамодерен град, несравним по нищо с все по-простеещата родна Шопландия. При тях дори не можеш да се насладиш на многобройните дупки в асфалта, просто защото те отсъстват от пейзажа.

Мащабът на архитектурния им гений е такъв, сякаш става въпрос за световна столица като Лондон или Париж, за разлика от нашите реалности, асоцииращи ни все повече с ориенталски, дълбоко провинциален град.

Както и да го погледнеш, сме изостанали здраво с материала.

Най-ярък пример за разминаване между натрупани предразсъдъци и съществуващи реалности е неотдавнашната среща на спортното поле между скромния футболен отбор „Бате Борисов” на тракторния им завод и великия наш футболен „Левски”.

Това премерване на силите разкри в пълната си сила голата истина за безвъзвратното ни изоставане във всички области, по цялата система на постъпателно развитие – икономическо, социално- политическо, в аспекта по защита правата на обикновения гражданин.

Докато ние се втурнахме да рушим всичко, що годе работещо, хвърляйки го в лапите на големите транснационални корпорации (под лозунгите за свободен пазар и конкуренция), в тази страна не се отказаха от технологията за предварително премисляне на всяка стъпка, чрез системно претегляне на едно или друго предимство или недостатък, следствие приемането на определено решение.

Когато целенасочено се гледа в бъдещето, тогава се виждат неща, които са невидими за безцелно лутащия се и неориентиран субект. Когато се работи по предварително утвърдени планове, предполагащи цели и средства за тяхното постигане, тогава не могат да те излъжат разни „доброжелатели”, колкото и да си наивен и добронамерен (какъвто е и българският народ).

Може би заради това, нахлулите по земята ни „мисионери” от метрополиите така настойчиво ни „препоръчваха”, през всичките години на прехода, да свалим до долу гащи и да се оставим на милостта на опитните господа, които знаят „как се правят тези работи”.

Има ли смисъл да напомням за резултатите от тази неравностойна „среща на цивилизациите”: деветмилионна България вече се стопи с една четвърт (както Беларус по време на войната), като по българските земи останаха да доживяват старините си два и половина милиона пенсионери, мощно подкрепяни от милион наши роми и още толкова граждани с майчин език.

А всеки, който се чувства що-годе способен на съзидателен труд знае, че вече е по-престижно да събираш маслините в плантацията на някой съвременен робовладелец в Испания или Гърция, вместо да седиш в тази мутренско-капиталистическа територия, гарантираща ти единствено деградация и по-нататъшно унижение, само заради това, че искаш да се наричаш българин.