News.bg публикува текстовете ви без редакция.
Измисленият скандал с Румяна Желева дава работа на българските журналисти вече няколко дни. Всеки излиза с версия, умува над възможни варианти и сценарии.
А ситуацията е дотолкова проста, че чак – безинтересна:
Голямото началство на държавата ни (Европейски съюз) издърпа ушичките на непослушния управител на една от провинциите си, позната по-рано под името България. И толкова!
Спомняте ли си предисторията - поне видимата за обикновените зрители?
Само преди няколко месеца шефът на екипа комисари на ЕС показа укрепналите си позиции, осигурявайки си втори мандат като ръководител на едно от най-мощните държавни образувания на планетата.
Направи го убедително и с размах. И не само това, Барозу показа, че е точен към хората, подкрепили го в трудни за него времена (една от най-верните му подчинени беше Миглена Кунева).
Факт е, че португалецът изкара инфарктен първи мандат - по негово време гръмна кризата, пак тогава бяха извървени процесите по приемане и отхвърляне на Европейската конституция, прекръстена след фиаското й на Лисабонски договор и т.н.
И през цялото това време Председателят на Еврокомисията чувстваше до себе си крехкото, но твърдо рамо на своята съратничка г-жа Кунева. Ако някой е забравил, да си припомним, че българката играеше дори ролята на личен посланик на Барозу, пътувайки с какви ли не специални мисии по различни кътчета на света.
И сега, когато вярващият католик трябваше да върне жеста, изведнъж някъде из периферията на поверената му държава някой реши да покаже мускули и да прескочи шефа си.
Как си представяте областния на Силистра да се пробва да назначава протежето си на централен пост в столицата, игнорирайки хората от София. Е, това стана в нашия случай!
Някои съветници не бяха в час, давайки акъл на новия ни министър-председател, да тръгне на война с централата в Брюксел.
Как да мине номера?
Винаги и навсякъде е съществувала йерархия и това не бива да се забравя дори за секунда. В такива случаи баща ми обича да казва: „Всяка жаба да си знае гьола… и в гьола мястото!”.
А иначе знаците бяха много и от всякакъв вид.
Да започнем с „блестящото” представяне на г-жа Кунева на изборите за Европарламент, където тя отнесе конкуренцията безапелационно и безмилостно. Очевидно жълтите бяха разбрали стратегическите последствия от подкрепата за тази своя кандидатка и не пожалиха средства, за да се харесат на началството отгоре.
На парламентарните Симеон и сие оставиха да се провалят, но явно и тук стратегията им бе брилянтна, предвид на тежката икономическа криза, в която навлезе България впоследствие.
Втори знак: Официално се знае, че поне два пъти Барозу „молеше” Борисов да не пипа старата ни комисарка. И това за пред нас. Какво е ставало зад кулисите, един Бог знае. Общоизвестно е, че босовете не обичат да молят тези под тях, дори и наушким.
Друг е въпросът, че ако не бяхме прекършили хатъра на голямото началство, сега сигурно щяхме да потриваме ръце, знаейки, че Европа най-накрая ще отвори кранчето си.
Трето: Централата в Брюксел показа, че ако ще вървим на инат, то и те го могат, само че по-рафинирано (те са в този занаят доста по-отдавна).
И това ярко се набива на очи: в момента, в който хвърлихме коза си (Румяна Желева) тутакси тръгна кампания за очернянето и дискредитирането на иначе симпатичната българка.
Ако си мислите, че другите кандидати са светци, слезли от небето, значи и Вие идвате оттам. Но е факт, че атаката срещу момичето от Нова Загора бе прекрасно организирана, целенасочена и поразяваща, без никакъв ход поне за реми.
Четвърто: Кинжалният удар по време на самото изслушване дойде не от къде да е, а от дубльорката на Кунева – Антония Първанова. Очевидно режисьорите на спектакъла не искаха да рискуват, вкарвайки в играта, да речем, някой от нашите евросоциалисти, а извадиха директно най-верния си коз и цакаха здраво с него по масата.
Да спрем ли до тук?
Все пак, нашите политически мъже (и жени) успяха, надявам се, да разберат още един урок от голямата игра: Когато шефът хване хрема, ние трябва да симулираме грип.
В противен случай ще ни се наложи отново да ходим до урните, не че българинът го иска.
А иначе, аз като редови гражданин на страната си съм имал възможността да се размина един-два пъти с Миглена Кунева и определено мога да кажа, че жената е абсолютно земна, без надувки и номерца, толкова характерни за някои комплексирани политици (помня как преди време дойде на среща със студенти в Софийския университет – без охрана или други придружаващи лица, при това в качеството си на Европейски министър и как земно и по майчински се държа с нахалните студенти).
А какво да кажем за нашите политици?