"Кой получи милост?": Как президентите Плевнелиев и Йотова помилват осъдени

Какви са случаите, в които държавните глави на България са упражнявали правомощието си да помилват осъдени и често ли се извършва едно такова действие? Отговор на тези въпроси дават регистрите на Комисията по помилването към сайта на президентската институция, които обхващат различни периоди и съдържат както уважени, така и отхвърлени предложения за помилване. 

Информацията от регистрите показва, че както от страна на президента Росен Плевнелиев, така и от страна на президента Илияна Йотова сред мотивите за помилване през годините се срещат тежко и необратимо здравословно състояние, напреднал корекционен процес, семейни обстоятелства, напреднала възраст, както и конкретни особености около извършеното престъпление и изтърпяването на наказанието.

В регистъра за периода януари 2012 г. - януари 2017 година, когато начело на "Дондуков" 2 е тандемът Росен Плевнелиев като президент и Маргарита Попова като вицепрезидент, са описани множество случаи, при които Комисията е предложила помилване, а държавният глава е издал съответния указ.

Сред тях е 38-годишен мъж, осъден на две години затвор за кражба, чието здравословно състояние рязко се е влошило след влизането му в затвора. Според медицинските заключения заболяванията му са били необратими, а ефективното изтърпяване на наказанието е представлявало опасност за живота му. Той е помилван с остатъка от наказанието с Указ №30 от 27 април 2012 г.

Друг случай е на осъден на 12 години лишаване от свобода за убийство, при когото Комисията е отчела бърз корекционен процес, липса на практически риск от рецидив, придобита квалификация и запазени семейни отношения. Той е помилван частично с една година от остатъка от наказанието.

Сред разглежданите случаи има и осъден на доживотен затвор без право на замяна, при когото след повече от две десетилетия зад решетките Комисията е установила устойчиви положителни промени в личността и изключително нисък риск от рецидив. След продължително проучване наказанието му е заменено с доживотен затвор.

Особено място заема случай от 2014 г., при който помилването е извършено по лично решение на вицепрезидента. Осъденият е бил с тежко заболяване и зависимост, като Комисията първоначално е дала отрицателно становище, посочвайки съдебното му минало и необходимостта корекционното въздействие да продължи. Вицепрезидентът обаче е взел решение за частично помилване с три месеца от остатъка.

В друг случай от същия период е предоставено помилване с 12 месеца от остатъка от 16-годишна присъда. Комисията не е установила изключителни обстоятелства и е посочила, че поправянето на осъдения не е завършило, но решението на вицепрезидента е било свързано с поощряване на развиващия се корекционен процес.

Регистрите показват и случаи, в които държавният глава е взел решение, различно от предложението на Комисията. Такъв е казусът с 37-годишна учителка, осъдена за продажба и държане на цигари без бандерол. Комисията се е произнесла няколко пъти и е предложила да не бъде помилвана, но впоследствие е издаден указ, с който тя е помилвана с остатъка от едното наказание и изцяло с второто.

В регистрите се срещат и случаи, при които предложението на Комисията за помилване не е било уважено. Сред тях е 21-годишен мъж, осъден на две години затвор за пътнотранспортно престъпление, при което по непредпазливост са загинали двама души, а трети е получил средна телесна повреда. Комисията е отчела бързото поправяне, ниския риск от рецидив и положителното поведение на осъдения, но самият факт, че е направено предложение, не е довел автоматично до помилване.

В последните дни темата беше горещо повдигната и от самия държавен глава, макар че вече не в мандата му и критикувайки сегашния президент Илияна Йотова за помилването на Огнян Атанасов, изветен още като "петричкия Ескобар".

Плевнелиев обясни, че помилването е акт на държавния глава и е добре да има такива механизми в президентството, за да се избягват тежки казуси. Има системен тежък проблем и зависимост що се касае до помилването, което трябва да бъде разчистено и да излезе наяве, призова Плевнелиев.

"Помилването по целия свят, при всеки демократичен президент, е изключително акт на държавния глава като такъв. Следователно е добре да има такива механизми в президентството, така че да се избягват подобни тежки казуси. Това, което аз виждам от медиите, е, че се говори не за един, а за пет подобни случая от общо 28 помилвани. Това говори за системен проблем. И отново отговорността не може да бъде прехвърляна на някаква комисия", посочи Плевнелиев.

"Трябва да се знае каква е интензивността, т.е. колко хора са помилвани. Ние с госпожа Попова помилвахме много малко хора. Тук говорим и можем да извадим тази статистика, но нашата политика беше: колкото може по-малко. Защото в крайна сметка, ако искате да разчистите тежката криминална среда, ако искате да покажете, че държавата е силна и тя е там, и на всичкото отгоре тези, които правят престъпленията, трябва да знаят: няма помилване. Ще си носят отговорността", посочи Росен Плевнелиев.

Освен ако няма някакъв категоричен случай. В моя случай, например, това, с което лично аз съм се намесил, и то след обаждане на хора от село Рибново, които аз много ценях като обикновени хора, беше случаят с една жена, която беше погазена от ДПС активистите и за един стек или два стека цигари, хванати някъде на някаква митница, беше вкарана в Сливенския затвор за дълъг период от време. И само и само защото беше женена за някакъв активист на ДПС, който беше решил, че след това трябва да я тормози. Застанах със своето лично решение, въпреки решението на комисията, и помилвах тази жена. И до ден днешен съм горд с този акт. Дадох шанс на прекрасна майка, в момента учителка в Рибново, коментира президентът в периода 2012-2017 година.

"Помилването е дадено на държавния глава, за да възстанови справедливост и същевременно да даде надежда на някой, който иска да се поправи. В този случай един наркотрафикант е продължил отново да бъде наркотрафикант. Не прави чест и на медиите, а и на политиците, когато през 2025 година този казус е стигнал до Народното събрание - всички са го замели под килима. Това е тежък грях, по някакъв начин много голям компромис, пробив - да е не един, а да са пет наркотрафикантите, които са помилвани", коментира Росен Плевнелиев.

Помилванията след 2017 година

Източник: БГНЕС

Във втория регистър са описани случаите след януари 2017 година, когато начело на президентството е тандемът Румен Радев-Илияна Йотова, съответно като президент и вицепрезидент. Документът е изготвен на основание правилата за работа на Комисията по помилването към президента.

Сред по-новите случаи е 35-годишен мъж, осъден на година и шест месеца лишаване от свобода, който е бил в изключително тежко здравословно състояние. Той е помилван с остатъка от наказанието с Указ №82 от 24 юли 2023 г.

В регистъра е описан и 52-годишен осъден, също с изключително тежко здравословно състояние, който е помилван по здравословни причини с указ от февруари 2025 година. Следващият описан случай е на 51-годишна жена с висше образование, осъдена на четири години лишаване от свобода. Тя е помилвана с остатъка от наказанието по хуманни причини с Указ №158 от 28 юли 2025 г.

Здравословното състояние е сред мотивите, които се срещат многократно и в по-ранните случаи. В един от тях осъден за измами е бил с онкологично заболяване, претърпял операции и химиотерапия, както и инсулт и други тежки заболявания. Документите посочват 100% инвалидност и многократни прекъсвания на наказанието. Впоследствие той е помилван изцяло с остатъка от наказанието.

Има и случаи, при които се разглежда не само здравословното състояние, но и продължителността на изтърпяното наказание и поведението на осъдения. Такъв е случаят на 53-годишен мъж, осъден на доживотен затвор без право на замяна за грабеж, придружен с убийство. Според регистъра след повече от 20 години в затвора е отчетена трайна положителна промяна в поведението и нагласите му, както и много нисък риск от рецидив.

Любопитен е и казусът с 32-годишен автомонтьор, осъден на седем години затвор и лишаване завинаги от правоуправление заради пътнотранспортно престъпление, при което е загинал човек. След условното му предсрочно освобождаване и при установени положителни промени в поведението той е помилван с остатъка от наказанието "лишаване от правоуправление завинаги". В регистъра този случай е посочен като първия такъв в българската правна история.

Документите показват още, че помилването не се прилага само при наказания лишаване от свобода. В тях са описани и случаи на помилване на допълнителни наказания, включително лишаване от право да се управлява автомобил или да се упражнява определена професионална дейност.

57-годишна болна пенсионерка е осъдена на общо 9 месеца затвор за държане на цигари без бандерол. Молбата за помилването ѝ е подадена не от самата нея, а от Софийската районна прокуратура. Причините са свързани с тежкото ѝ семейно положение и грижите, които полага за болната си дъщеря и малолетния си внук.

Дъщерята страда от тежко психично заболяване и не може сама да се грижи нито за себе си, нито за детето си. Внукът пък е поставен под грижите на бабата, след като е изоставен от баща си. Социалните служби установяват, че именно тя осигурява нормалните условия за живота и развитието му и че няма реална алтернатива на тези грижи.

През 2018 г. сред случаите изпъква и осъден на пет години затвор с тежко онкологично заболяване. Той се намира в болница към затвора, не може самостоятелно да се придвижва и обслужва, а лечението му не дава положителен резултат. В регистъра е записано, че изтърпяването на наказанието вече е безпредметно от гледна точка на целите на закона.

41-годишен мъж, осъден за престъпления, свързани с наркотици, живее в Англия, където създава семейство. Детето му е с тежко изоставане в умственото развитие и признаци на аутизъм. Английският съд отказва екстрадицията му именно заради изключително тежките последици, които отсъствието на бащата би имало за детето. Българската Комисия по помилването възприема тези аргументи, като отчита и факта, че престъпленията са извършени повече от 15 години по-рано. Мъжът е помилван изцяло с Указ №1 от 9 януари 2019 година.

През 2020 г. е помилван 79-годишен човек, осъден на осем години затвор. Той няма предишни осъждания, а според регистъра престъплението е било ситуативно и е последвало продължителен тормоз над него. В затвора поведението му е добро, рискът от рецидив е нисък и има изградени трудови навици. От наказанието му са заличени две години.

През 2021 и 2022 г. здравословните мотиви отново са силно застъпени. Има случаи на осъдени с онкологични заболявания, тежки инвалидизиращи състояния, инсулт и други заболявания, при които Комисията приема, че продължаването на наказанието не може да постигне обичайните си цели.

През февруари 2025 г. е помилван 52-годишен мъж също по здравословни причини, а през юли 2025 г. - 51-годишна жена, осъдена на четири години и шест месеца затвор, като при нея основанието е посочено като хуманно.

В същото време сред помилваните има и хора, извършили тежки престъпления, включително убийство, грабеж, придружен с убийство, и престъпления, свързани с наркотици.

В мотивите си и в публичните си изяви след помилването на "петричкия Ескобар", Йотова заяви, че нито едно нейно решение за помилване не е скрито. То съществува на сайта на президентството. Така тя отговори на всички опозиционни партии, които пряко и косвено я атакуваха за решението ѝ.

Тя подчерта, че помилването не е амнистия, нито реабилитация. По думите й то се прави по хуманитарни причини и след извършване на експертиза. Всичко е прозрачно, отбеляза Йотова.

Президентът подчерта, че носи отговорност за всяко свое действие и всеки свой подпис. Тя посочи, че има един единствен случай, при който е отказала да носи отговорност и това е при помилването на убиеца на баща й. Държавният глава поясни, че е сторила това, за да не се изтълкува, че е субективна.