След като се разчу за унизителните условия, при които наши сънародници работят в британски ферми, се свързахме с двама работници в подобна ферма...

Ние сме двойка и понеже ситуацията  в България не беше никак розова, решихме да си изпробваме късмета в Англия. Надявахме се, че ще изкарваме добри пари.

Платихме на фирма CONCORDIА 600 лв. на човек и още 430 лв. за еднопосочен билет за Англия.

Фирмата ни изпрати с уверението, че имат страшна нужда от работници във фермата, че няма нужда да носим със себе си храна или много пари.

Когато пристигнахме обаче, управителят на караваните беше изненадан и не знаеше къде да ни настани.

Три дни аз и моят приятел спахме на земята в едно тясно помещение в караваната и съжителствахме с още 4 души, които също като нас бяха изплашени, без да имаме ни най малка представа какво още ни очаква.

Два дни никой не ни отведе до магазин, за да си купим нещо за ядене. Имаше хора, които вече привършваха парите си, а още не бяха започнали работа.

Сред тях имаше такива, които бяха пристигнали една седмица преди нас и все още не бяха им осигурили работа, други казваха, че всеки ден гонят от полето хора и не им позволяват да работят с обяснението, че са много бавни.

Решихме да не вярваме на всичко това, а да изчакаме да започнем работа. Преглътнахме горчивите битови с надеждата, че поне работата и заплащането ще ни компенсират начина на живот - с вечно запушените общи тоалетни и бани, които се пълнеха редовно с мръсна вода, половината повредени...с лепенки разлепени на стените: "Не използвай повече от 10 мин!".

С моя приятел започнахме работа 2 дни, след като дойдохме. Извадихме късмет. За съжаление още на третия ден започнаха да ни прилагат освен физически, но и психически тормоз.

Обиждаха ни. Нарекоха приятеля ми мързеливец, че имал нужда от фитнес. Заплашваха ни, че ще ни изпратят да си ходим в караваната - да си почиваме. И това започна да се случва.

Всеки ден работехме на норма, без значение дали ни плащат на час. Дори и да работиш повече от другите, получаваш колкото и тях, но ако работиш по-малко от обявената норма, те гонят от полето, защото се движиш с по-малко от 5.74 паунда.

Бяхме и на друг вариант, ако изработиш повече от нормата, получаваш повече от 5.74 на час. За съжаление, вторият вариант се оказа непосилен за платците и най-нагло един ден ни заявиха, че не могат да ни платят парите, които сме изработили за предните два дни, тъй като за тази работа не би трябвало да вземаме толкова много пари.

Една от супервайзерките ни нарече „шибани роби", а тъй като в помещението, където се засяват ягоди е много горещо, един от работниците е поискал да излезе за 5 мин. тя му отговорила, че едно растение е много по-важно от него.

Когато ни четоха правилата на фермата, ни обясниха, че при три писма за предупреждения за изгонване, забележете за изгонване...си отиваме в България. Някои ги изгониха още на първото предупредително писмо.

На много от нас ни е коствало много заминаването за бригадата в Англия - всеки един от нас е напуснал сигурната си работа или е прекъснал учението си, за да дойде тук и спечели пари за следващите семестри.

Почти всеки тук е теглил кредит, за да има 1000 лв, за билет и агенцията, дошъл е с хиляди надежди...
И един ден ти казват да се връщаш обратно, а още не си спестил дори за самолетен билет.

Името на фермата е Едуард Винсънт.От 250 души в нашия камп за 3 седмици изгониха 80 души, а след тях дойдоха веднага нови жертви - близо 50 на брой българи, поляци, румънци и т.н.

Много от хората си тръгнаха към България доброволно, а други предпочетоха да заминат за Лондон, като фермата взима субсидии от държавата за всеки нает работник.

Във фермата се занимаваме с ягоди, малини, боровинки - бране, плевене, изкореняване, садене и всичко, което е свързано с тях.

На брането редовно изчезват касетки и то не 1-2, а 6-8 и накрая на работния ден се оказва че не си набрал 30 касетки с плод, а само 24. Това са твоите пари - колкото касетки набереш, толкова пари ще вземеш.

Малцина знаят, че ако вайзерът е поляк, той ще толерира поляците в бригадата, или ако е латвиец и т.н.

Накрая искам да допълня, че нито един нормален англичанин не би вършил тази работа, за тези пари. На седмица взимаме средно по 200 паунда.