Лица с увреждания. Така ще се наричат вече хората с физически затруднения, след като Парламентът гласува на второ четене промени в Закона за държавните такси, предвиждащи изменение в 9 други законопроекта, с което се заличи определението "инвалид" от българското законодателство.

Терминът "инвалид" се заменя с "лице с увреждания".

Изглежда ''изпаренията'' от дебатите около Истанбулската конвенция са замаяли някои ''либерално-демократични'' мозъци на площад ''Народно събрание'' 2, та според дълбокомъдрите ни депутати, когато претърпиш инцидент и получиш физически проблем ти вече не си човек, не си Божие създание и ''Венец на Творението'', не притежаваш душа, сърце, чувства, достойнство и глас. Не - ти се превръщаш в едно безгласно и бездушно ЛИЦЕ. И то с увреждания.

Така, според българското законодателство Лукасовият професор по математика в Кембриджския университет (до 2009 г.) Стивън Хокинг, да речем, вече не е никакъв гениален учен с брилянтен ум, той е просто едно лице. С увреждания...

Бащата на ''Ода на радостта'', превърнала се и в химн на Европа - Бетовен, не е музикален титан, а просто едно глухо лице с увреждания...

Впрочем и ние има с какво да се ''похвалим'', понеже и Пенчо Славейков е бил от тея... ''увредените''.

Извънредно любопитно е и как някой е решил, че след като не ги наричаме ''инвалиди'', т. е. в буквален превод от англ. ''невалидни'', а ''увредени'', това изключително много ''помага'' за тяхната интеграция?!...

И не е ли по-удачно тези хора, които са напълно равноправни наши съграждани, първо да бъдат наричани хора, а не лица?!

Терминът ''лице'', използван за човешко същество е приложим и характерен изключително в правната лексика, както и за служителите на службите за сигурност, по отношение на криминално проявени индивиди, а ''невалидните'' или ''увредените'' са просто хора с физически затруднения.

А всички изпитваме някакви трудности от различен характер в живота си, всички сме били ''затрудени'' в даден момент.

Не че когато ги наречем затруднени те ще се почувстват по-добре или ще се излекуват, но отношението към тях, нагласата става различна. Започваш да виждаш човека, а не недъга му.

Защото от думите започва всичко. И най-мащабните начинания в историята на човечеството са се раждали с думи.

* * *

Спомням си преди години как една бивша ''червена'' депутатка, която сега оглавява едно ''Движение'', си беше закачила дамската чанта на инвалидната количка на своя колежка от НДСВ, която беше с физически затруднения. Тогава тази нелепа и неадекватна постъпка имаше широк медиен отзвук.

Както и срамната случка с един бивш (вече блаженопочивш) игумен на Троянския манастир, който беше изгонил младеж в инвалидна количка, защото недъгът му бил Божие наказание или нещо подобно. Което е пък е грубо непознаване на Свещеното Писание, тъй като Иисус ясно разграничава Стария и Новия Закон.

Схващането, че инвалидите са такива, защото са наказани е абсолютно архаично и по никакъв начин не кореспондира с християнските догмати. Затова и въпросният игумен тогава беше наказан от Светия Синод на БПЦ.

Срамно е и сега.

Не може една държава, която и да е тя, още повече член на ЕС, че и временно председателстваща този съюз, да признава част от своите граждани и данъкоплатци за ''увредени''.

Не че парламента не е приемал и преди спорни и дори абсурдни закони, но пък обществото е затова, за да реагира. Все пак говорейки за закони и правен ред трябва да припомним, че България е правова държава, а Върховният закон е Конституцията. Според Конституцията пък държавата се управлява от суверен - народът. А не може служителите на този суверен, каквито по Конституция се явяват депутатите, да заклеймяват част от него, като ''увредена''.

Въпреки, че за родните ни депутати не беше проблем да ''заметат под килима'' волята на 2.5 млн. български граждани, които ясно пожелаха, на най-мащабния в съвременнта история на България референдум, системата да бъде променена и рестартирана.

Не беше проблем пак народен представител да обяви 80% от суверена за ''дебили'', независимо, че на въпросната сбирка, на която беше изразено това мнение, той хвалеше достиженията и методите на др. Сталин. Нещо, на което никоя медия не обърна внимание.

За едно предишно българско правителство пък не беше проблем една година да използва задните входове, тактично отбягвайки народната любов, любовта на суверена.

Та колко му е да обидиш част от този суверен, който всъщност се явява твой началник...

Затова нека се върнем на думите - нека се научим да ги разбираме, да усещаме техния мирис, да разпознаваме вкуса им...

Тогава, може би, ще свикнем и да ги подбирме по-внимателно.