Класата или фОрмата са по-важни, за да успееш във формАта?

След като Левски неочаквано за мнозина се провали във финала за Купата на България, а Славия с триумфа си в турнира си спечели квота за Лига Европа, стана ясно, че "сините" са доста близо до това да се подхлъзнат и изобщо да не стигнат до турнирите. А ако това се случи с треньор с богат стаж в Серия А и с 8-цифрен бюджет за сезона, не може да се определи като нищо друго освен като колосален провал. Баражът остава последният шанс за тима на Делио Роси, но е напълно възможно Левски изобщо и да не стигне до него, ако бъде изпреварен от Берое в надпреварата за третото място.

Да, "сините" получиха помощ от един от най-големите си съперници в исторически план - Ботев (Пловдив), който победи гостите от Стара Загора. При това без да има никаква изгода от този успех, тъй като вече няма шанс да влезе в тройката, а и след като осъществи пълен обрат от 0:1 до 2:1. Поздравления за феърплея на "канарчетата", надявам се (но не твърде силно), че и останалите отбори в първата шестица ще последват примера им в оставащите мачове.

Въпросът обаче не е дали Левски или Берое ще се пребори за третата позиция, а защо този, който загуби битката за бронза, ще бъде тотално зачеркнат от борбата за Лига Европа? Драмата на "сините" от София и на "зелените" от Стара Загора е само отправна точка за анализ на слабостите в този формат на първенството, които са на път да се проявят за втора поредна година. Ще ми се да получа адекватно обяснение от хората, сътворили проекта Първа професионална лига, каква е логиката 10-ият в класирането почти до последно да запазва шанс за Европа, а 4-ият да няма такъв. Защото на практика се получава точно така.

Чудесно е, разбира се, че мачовете от втората осмица бяха осмислени по някакъв начин именно с елиминациите, които дават стимул и надежда на отборите, които са останали зад борда на елитната първа половина от първия ешелон. В БФС обаче не се ли досещат, че при този формат за отборите от първата шестица, които са далеч от тройката, втората фаза се превръща в абсолютно безцелно доиграване на първенството - именно това, което беше избегнато при втората осмица.

Източник: LAP.bg

Излиза, че е по-изгодно да запишеш по-слаби резултати в редовния сезон, за да го приключиш на седма или осма позиция, вместо да се бориш да влезеш в по-горната група. Така, както се случи със Славия, дали беше умишлено или не - въпрос на интерпретация, но е факт, че "белите" започнаха месец май с два възможни маршрута към Европа, а Ботев и Верея останаха без нито един.

Но да не търсим кусури на най-стария столичен клуб - Славия си заслужи участието в Европа. По каква логика обаче 10-ият след редовния сезон Черно море има право да се намира по-близо до континенталните турнири от Левски или Берое, а и от Ботев и Верея? Със сигурност е късно за промени в регламента през този сезон (Dura lex, sed lex), но през следващия е желателно и дори силно наложително да се помисли за оптимизация.

Източник: LAP.bg

Давам предложение, което със сигурност търпи критики, а и при тази структура от 6 състава в първата половина и 8 във втората ще бъде трудно да се прецизира календарът, но все пак тази идея може да бъде отправна точка. След като втората осмица се разделя на две групи, то нека победителите в тях директно да се срещат в плейоф, който да определи участника в... полуфиналния бараж за Лига Европа. В него отборът от втората осмица да срещне третия (или съответния четвъртия, ако отбор, заел второ или трето място, е спечелил Купата на България) в класирането, а победителят да играе във финален плейоф за място в Лига Европа. Кой ще бъде негов съперник в този плейоф? Ами победителят от мача между №4 и №5 в класирането на първата шестица (№5 и №6 или №4 и №6 в случая, че който и да е отбор от първата шестица е триумфирал с Купата).

Като схема изглежда така:

Полуфинали за Лига Европа

№3 - Победител 7/8 място (1)

№4 - №5 (2)

Финал за Лига Европа

Победител 1 - Победител 2

Ще кажете, че регламентът се усложнява още повече и вероятно ще имате право. Но така поне е по-справедливо. А и усложнението идва от факта, че имаме 14 отбора, т.е. няма как да се разделят по равно безпроблемно и без да има главоболия около календара - или някой ще почива твърде дълго, или за други ще се съберат твърде много мачове в къс отрязък от време. Но като се вгледаме в статистиката на отборите от дъното, трябва да се запитаме - защо всъщност ни трябват толкова клубове в Първа лига? При положение, че Витоша (Бистрица) записа първата си победа в елита чак в групите от втората фаза, а в миналото първенство Монтана също имаше много скромен точков актив, то 14-ият участник без съмнение е пълен фигурант. С цялото ми уважение към усилията, които се влагат в тези клубове - те очевидно в съответните сезони не са били на нивото на останалите в елита.

Източник: Официален сайт на Черно море

Но пък имат шанс за спасение почти до последно, което пък е другата недомислица в този формат. Излиза, че последният в таблицата на теория може да запише 0 точки в редовния сезон и в групите след това, а впоследствие да се спаси, отново без да спечели и един мач, с 4 хикса с подходящия резултат на чужд терен - възможно е! И не е ли абсурдно? Отборът с най-нисък точков актив трябва да изпада директно, без да има подръка спасителен пояс в баражите. Какъв е стимулът тогава да трупаш точки през целия сезон?

Всички тези неразбории биха били по-малко при Първа лига, съставена от 12 отбора вместо от 14. На апологетите на "Разширяването на географията във футбола" - често изтъквана теза, когато се настоява за по-голям брой отбори в елита, е достатъчно да посочим, че 6 от 14-те отбора в елита през този сезон бяха от София и околностите, а и догодина ще бъде така, ако Локомотив (Сф) и/или Царско село спечелят промоция.

Източник: cska.bg

При 12 отбора всъщност форматът може да се опрости и да намери по-справедливи решения. 22 кръга редовен сезон, следва разделяне на две шестици и още 10 кръга за всички отбори във втората фаза - т.е. шампионат от 32 кръга е напълно адекватен за условията в България. При него ролите могат да се разпределеят по следния начин:

• Първият в първата шестица става шампион, последният във втората шестица изпада - това е ясно само по себе си. Също както и това, че вторият в шампионата се класира в Лига Европа
• Третият и четвъртият играят полуфинални баражи със седмия и осмия (първия и втория от втората шестица), като отборите от първата половина имат предимството да са домакини в тези плейофи, ако те се играят в един мач. Победителите от полуфиналите определят третия участник в Лига Европа (вторият е носителят на Купата на България, като при положение, че е един от споменатите в условието, той бива заместен от следващия в реда на класирането) в един финален мач, в който домакинско предимство отново има отборът, заел по-предно място в таблицата.
• Отборите, заели 10-о и 11-о място в класирането, играят баражи в две срещи съответно срещу третия и втория във Втора лига, като отборите от Първия ешелон са домакини в реваншите.

По този начин половината отбори в Първа лига ще бъдат заети и след края на втората фаза, но ще изиграят допълнително само два мача, т.е. не се налага календарът да бъде удължаван с повече от 10 дни. В крайна сметка форматът на лигата трябва да е изграден така, че да поощрява отборите, които са демонстрирали повече постоянство и цялостно добро представяне и класа в кампанията, а не по-добра форма само в няколко мача по време или в края на сезона. Това е смисълът на шампионатната структура по принцип, а шансът за тези, които искат да направят пробив с няколко добри мача, се дава в елиминационни турнири като този за Купата на България. Шанс, който беше оптимално използван през миналата година от Ботев, а сега - от Славия.

Новият сезон в Първа лига започва в средата на юли

Формулата с 14 отбора и плейофи се запазва