Посещението на папа Йоан Павел Втори сложи поне няколко неща на мястото им със своето посещение у нас.

Светият отец ни донесе обичта си и признанието, че хич не вярва в “българската следа”. Това добре, защото и ние не вярвахме много.

Изкара две-три хиляди души по софийските площади, и то навръх Деня на българската книжнина – 24 май. И това е добре, защото честването на празника доста беше поизлиняло в последните години, откак спряха да организират “спонтанните” манифестации.

Добре е и, че от общината се сетиха да постегнат и поизмият малко друмищата. Но организаторите трябваше да се присетят да кривнат на път от президентството към нунциатурата през квартал “Надежда”, та и надежденци да си видят измити улиците за пръв път след посещението на Горбачов през 85-та.

Не е много лошо и това ,че влязохме в устата на световните медии. Толкоз писане предишният път се изписа за нас, когато си избрахме цар за премиер.

Само това, че завардиха улиците и народът си остана по къщята, не знаeм, добре ли е.

Този факт може да доведе до по-прилична демографска картина рано напролет. Но пък от друга страна с посещението си в Пловдив, папата, без да иска раздели страната на Княжество България и Източна Румелия.

Какво ли ще стане, ако главсекът на МВР, гдето гледа все намръщено, когато не е на корицата на дамско списание, току виж остави бариерите по магистралата за постоянно.

Чобанлъкът ни намаля, значи и някой нов Захари Стоянов няма откъде да се появи, за да спретне едно ново Съединение.

Лошо.