Вече цяла седмица в СДС тече един скандал с банален и безсмислен сюжет. Бардът на “кинжалите” Едвин Сугарев обвини експрезидента Петър Стоянов в заговор с Христо Бисеров и Ахмед Доган, целящ детронацията на Иван Костов. Малко след това, като ехо на Сугаревите думи, се включи в атаката и старият враг на Стоянов - Светослав Лучников. Правят го не съвсем в духа на “феър плейа”, не зачитайки, че Петър Стоянов дори не е на “терена на битката” – ами се намира чак отвъд океана.

Кому беше нужна обаче тази врява, чии интереси обслужва тя и защо точно сега се вдигна. Цялата работа на пръв поглед изглежда странна и нелогична, изобщо не съвсем на мястото си. Явно годините в странство са се отразили на експосланика Сугарев и той изобщо не е в час със ставащото в България.

Стоянов в момента с нищо не провокирал “гнева Сугарев”. Обвиняват го за намерения в минало време. Вината на Стоянов е, че искал промяна за синята партията, тъй като при тогавашното й състояние, с тогавашното й ръководство нещата са започнали да излизат извън контрол и пред партията е стояла реалната заплаха да изгуби изборите. Както и стана. На фона на Бакърджиевите, Боневи, Бисерови и прочие грехове, то Стояновите прегрешения са си направо безобидни. Е, ако това е най-големият му грях към СДС, простено да му е.

Какво така изведнъж Сугарев обаче се пресети да размахва плашила от миналото и защо не ги посочи с пръст, когато се търсеха виновниците за провала на синята партия след последните парламентарни избори. Твърди се, че причината била намерението на експрезидента, активно да се включи в политическия живот, след завръщането си от Щатите. Той щял да се опита да привлече отлюспените от СДС Бонев, Бакърджиев, Цонев, Софиянски и всички пръснати из дясното пространство хора и партиите и така да се превърне в основна заплаха за СДС. Само че подобна идея той никога публично не е декларирал, пък и едва ли скоро и под сурдинка го е споделял с някого, просто защото чисто физически той не е тук.

Според близки до кръга на Стоянов, бившият президент е останал твърд в намерението си да стои настрана от политически живот в страната за една година. Той ще продължи да работи за каузата, свързана с членството ни в НАТО и ЕС и едва ли ще се задържа много в страната. Самият Стоянов съобщи от Вашингтон, че му е предложена работа с Клинтън и отказа да коментира скандалните изявления на Сугарев, с което явно декларира нежеланието си да се забърква в нашенски скандал.

Клеветенето и очернянето на Стоянов, сравняването му с вътрешнопартийния враг Симеон, едва ли ще от полза за СДС, освен може би за рейтинга на Стоянов. Помним, че колкото повече сините плюха на времето срещу царя, толкова по-симпатичен ставаше той на хората.

Атака срещу него обаче връща в СДС ренегатската тема – борбата с вътрешнопартийния враг, отлюспването и замразяването на неудобни хора, враждуващи лагери и т.н. И пак се почва с болезненото ровене в миналото и човъркане на раните.

А в крайна сметка всичко, което можеше да се каже за греховете и виновниците беше направено във времето преди 13-та конференция. Тогавашният лидер на СДС Екатерина Михайлова направи самокритичен отчет за дейността на партията и с това сложи край на отрицанието. Редовите членове на синята партия искаха промяна, нов стил на водене на политика и затова избраха Надежда Михайлова. И като че ли всичко тръгна така, както са си го представяли - СДС започна да сменя политически лица, да гради партийни структури, да печели местни избори… и хоп ето ти поредният скандал, който като че ли върна всичко в изходна точка.

Редовите седесари с право се възмутиха от опита да се отвори страница, която вече е затворена. Но не и НИС. Ръководството на партията не се разграничи достатъчно ясно от словоизлиянията на Едвин Сугарев. Лидерът на сините Надежда Михайлова и говорителят на партията Николай Младенов заговориха, че това били “исторически факти”. По-късно тя се опита да обясни позицията на НИС, като част от новия стил в политиката – зачитане на инакомислещите в партията, както и че е важно, “онова, което ни събира, а не разделя.”

И намекна на Сугарев да внимава какво прави и говори. “Дебатът, свързан с миналото на СДС трябва да бъде воден между хора, които са участвали в събитията”, каза тя. А знайно е, че по това време той беше далече, далече в братска Монголия.

След което самата тя се опита да се отграничи от твърденията на Сугарев, като заяви, че няма да допусне да бъде въвлечена в интриги, свързани с миналото на СДС. Само че…. .

Налага се да бъде по-решителна и радикална в отстояването на водената от нея политика. Крайно време е да скъса с авторитетите си - Костов и Сугарев. Вярно, че те може да са я въвели в политиката и да са били нейните наставници в политическото й израстване. Но и точно те са тези, които могат да я провалят, защото им е трудно се примирят с мисълта, че тяхното “пиленце” вече може да лети. Затова и целта на костовата клика е да я вкарат в безсмислени вътрешни борби, които да я провалят и да върнат на власт кръга “Костов”.

И никак не е случайно, че атаките срещу нея започват именно чрез Петър Стоянов. Групата около Костов припознаваше дълго време Надежда Михайлова като "човек на Стоянов”. Двамата винаги са се подкрепяли, пък и имат сходни визии за политическото бъдеще на СДС.

Запознати твърдят, че цялата врява около Стоянов била, защото членове на НИС на СДС обсъждали възможността да предложат експрезидента за лидер на софийското СДС. Тъй като той можел да спре броженията и да обедини оределите партийни редици. Идеята обаче никак не се харесала на кръжеца “Костов, Соколов, Радев (Муравей)”. Тъй като никак не им се нравило около Надежда Михайлова да има силна фигура, която да я подкрепя в правеното на нова политика.

Ето защо Едвин Сугарев като един активно действащ политик, необременен от тежкото минало на коството управление,умеещ да се бори с вътрешнопартийния враг и с амбиция да властва над софийската организация, му се пада “честа” да атакува Петър Стоянов, а чрез него и Надежда Михайлова.

Така че, май Сугарев много добре знае какво върши и кога го върши, нищо че действията му може да изглеждат неадкватни и странни.