Съдбата на АЕЦ “Козлодуй” стана основна тема на дебата по време на заседанието на Комисията по външна политика на Европейския парламент, която изслуша днес Главния преговарящ за България с ЕС Меглена Кунева. Депутати от различни националности и парламентарни групи изразиха позиции за и против ранното закриване на спорните реактори, като се позоваха на общественото мнение в България и в страните-членки на ЕС.

Меглена Кунева подчерта тежката социална цена на затварянето на реакторите и повтори желанието на страната ни това да стане 2 години след нейното приемане в ЕС.

Това съобщиха от пресслужбата на МВнР.

В изказването си пред европейските депутати Меглена Кунева представи развитието на преговорния процес между страната ни и Съюза и основните приоритети във външната политика.

Тя информира за работата на България в Съвета за сигурност на ООН и за участието й в регионални инициативи за сътрудничество. В речта беше включено и представяне на актуалното състояние на българската икономика.

Основен акцент в изказването на Меглена Кунева беше енергийната стратегия на България. Тя заяви, че страната ни инвестира много в сигурността на ядрената ни енергетика и че сме постигнали висока степен на надеждност.

Приветстваме решимостта на България да затвори реактори 1 и 2 в съгласие с подписания през 1999 г. меморандум, и смятаме, че реактори 3 и 4 трябва да бъдат затворени според нашето разбиране най-късно през 2006, заяви Мортън Олсън, оглавяващ екипа, преговарящ със страната ни от името на Европейската комисия. Той допълни, че те приветстват намерението на правителството да работи за отстраняване на социалните последствия и очакват конкретни проекти, които ще бъдат подкрепени финансово. Според него, обаче, реактори 3 и 4 са опасни и трябва да бъдат затворени възможно най-бързо.

АЕЦ “Козлодуй” очевидно е сред най-противоречивите въпроси в хода на присъединяването на България с ЕС, заяви докладчикът за България пред Европейския парламент Джефри ван Орден. Според него, няма спор за закриването на 1 и 2 реактори, нито пък има противоречия по функционирането на 5 и 6 блокове. За 3 и 4 всички сме съгласни, че трябва да бъдат закрити, но дебатът е кога да стане това, каза още той. България предлага дата, две години след присъединяването си към ЕС, т.е. 2009 г., а Европейската комисия настоява за 2006 г. Моят коментар е, че трябва да сме по-гъвкави и по-отворени в търсенето на решение в този въпрос, допълни ван Орден.

Джефри ван Орден отбеляза, че коментарът му не е насочен към нито една от страните, но счита за наложително да се вземе под внимание промяната в ситуацията между времето на подписването на Меморандума и актуалния момент. Той подчерта, че България има нужда да получи ясен сигнал по отношение на членството си на срещата в Копенхаген.

Слушането в Комисията по външна политика на Европейския парламент се състоя само ден след пробива в преговорите между България и ЕС, когато бяха закрити главите “Икономически и валутен съюз”, “Социална политика и трудова заетост” и “Институции”.

С това страната ни остана да преговаря по 13 от общо 30 преговорни позиции със Съюза.