Благодаря на всички вас за честта, която ми отдавате днес с титлата Доктор Хонорис Кауза на Софийския университет, в миналото – мой, а днес – вашият университет. Така завърши академичното си слово професор Юлия Кръстева, след присъждането й на престижната титла по философия в аулата на СУ.
Определила сама себе си като интелектуалка–космополит, Кръстева произнесе блестяща академична реч, сменяйки българският език с френски и обратно.
Считам се за европейска гражданка с френска националност и български произход. Въпреки че беше за мен период на горчив опит и оскърбления, за младите си години в България съм запазила признателен спомен, подчерта Кръстева, която от дълги години е един от символите на модерната европейска философия, постструктурализъм и семиотика.
Любовта към културата и познанието, така характерна за българина, ми беше вдъхната не само от семейството ми, но и от училището, каза още префосор Юлия Кръстева.
Още преди 40 години, когато заминава на специализация във Франция, тя има честта и признанието да бъде забелязана от такива светила в литературната и семиотична наука, като Ролан Барт, Клод Леви-Строс и Емил Бенвенист. В близко сътрудничество с тях Юлия Кръстева се превръща в един от еталоните за модерност и съвременност в редица области на хуманитаристиката. Нейните художествени текстове стават бестселъри, а множеството й научни изследвания в областите на философията, психоанализата, лингвистиката, литературната теория и др. стават символи на новата наука.
Три бяха въпросите, които Юлия Кръстева засегна в академичното си слово в аулата на СУ – Ролята на езика, Мастото на нацията и Какво е да си жена в днешно време.
За нация, която се възприема като съюз на “Чужди-Странности”, това е може би единствената и безспорно идеална възможност и начин да се присъедини към по-широк ансамбъл: Европа и отвъд Европа. Европа като Федерация на Чуждестранности със зачетени права – за такава Европа мечтая, казва проф. Кръстева в словото си. И продължава:
Общественици и държавници, констатирали безизходицата, до която водят националистичните и общностни тенденции, също стигат до този извод: Федерация и зачетени права. От своя страна, литературата и психоанализата създават култура, която макар и дълбоко вкоренена в националния език, прави възможна изявата на специфичните личностни особености.
В края на словото си Юлия Кръстева се обърна към студентите на СУ – не забравяйте гнева, не потушавайте бунта на вашата младост, когато започнете да разказвате историята на литературата и на нейните труженици. В този гняв, в този бунт ще намерите винаги лек срещу несгодите в живота.