Интервю на Милослав Йосифов

Въпр. - Говорихте ли на срещата при президента за проблемите на СУ?

Б.Б - Разговаряхме по проблеми, които засягат целокупното научно пространство и би било смешно в една такава среда да издигам и да говоря само за проблемите на Софийския университет, макар че проблемите на университета са проблеми на държавата.

Днес си говорихме за принципни положения, защото ако има някаква недостатъчност, то това е именно в извеждането на непоклатими принципи, които да не могат да бъдат пристъпвани от влезлите във властта хора. Те трябва това да го имат като абсолютно задължение, което не се коментира.

Защото аз категорично няма да допусна да се противопоставят сираците на учените в България. Това е една пълзяща олигофрения. Не може една развита държава по този начин да противопоставя пластовете си на живот.

Въпр. - Склонен ли сте да обявите нулев прием в СУ?

Б.Б - Тук не става дума за склонност, а затова, че ние нямаме възможност да продължим, защото ако един гражданин може да се скрие, за да не си плаща тока, то СУ е твърде видим и не може да се скрие – все пак сме точно до Народното събрание.

Въпр. - Все пак искате ли тези 25 млн. лева, които ви “орязаха”?

Б.Б - Тук става въпрос за възможност да продължим. Но въпросът е и по-дълбок – за изграждане на концепция. Ние предложихме форма на държавни такси, която частично решава проблема на университета, а същевременно е дълбоко социална по своята същност, защото тя защитава хората с малки доходи, които имат висок интелект. Но това нещо четири месеца не намери място в приоритетите на законодателната власт.

Въпр. - Казахте, че след протестното шествие сте получили няколко гневни обаждания?

Б.Б - Това са мои приятели. Аз имам този човешки шанс да съм с много приятели навсякъде, които в отделни периоди на живота не са в един поход с мене, а стоят малко в страни. Те използват възможността да ми говорят гневно и да не одобряват някои мои действия. Но ако говорим за “Приказка за стълбата”, то след излизане от университета стълба нагоре няма, а само може би отиване в страни.

Въпр. - Какви ще са последеците от една “нулева година” в СУ.

Б.Б - Фатални за много хора, фатални за България в много отношения.

Въпр. - А за рейтинга на СУ?

Б.Б - За рейтинга на СУ нищо не е фатално, а само за рейтинга на държавата. СУ има достатъчно висок рейтинг и ако нещо е ставало в тази страна то е започвало от там – или в яйцето, или нека си припомни 1997 г. - кой излезе. Дори в момента студентите бяха безкрайно подозрителни в началото към този протест и казваха “не искаме за пореден път да бъдем ползвани”. И аз съм безкрайно благодарен, че в крайна сметка те останаха до своите преподаватели.

Въпр. - Кога ще решите окончателно за “нулевата година”?

Б.Б - Това не е въпрос на решение, а е въпрос на възможности. Ние полагаме всички усилия СУ да функционира. Но в някои отношения той вече не функционира - при положение, че срещу научни изследвания има записана “нула”, че за командировки има почти “нула”. Това означава две неща – тук нищо не се върши, а пък не можем да знаем какво се върши и навън.

Един университет не може да функционира само като високоговорител на световната наука, той веднага ще се обезличи и като бумеранг веднага ще удари върху равнището на самите студенти. Обучението е стабилно, когато представлява едно съучастничество в научния процес. Най-добрите ни студенти имат усещането за участие в науката и ако го изгубят, то нулевата година вече е започнала, но тя не е на университета, а на държавата.