Позволете ми най-напред да поздравя всички вас, читалищните дейци, за професионализма, за постоянството, за вдъхновението, за куража, с който през всичките тези години отстоявахте идеята и каузата на българските читалища и за твърдата ви убеденост, че тази идея и кауза трябва да бъдат отстоявани и в бъдеще. Така емоционално президентът Петър Стоянов откри Националния семинар “Бъдещето на читалищата в България”.

Държавният глава се обърна с благодарност към Антонио Виджеланте, който е представител на Специалната програма за развитие на Организацията на обединените нации, за изразената чувствителност, с която те подхождат към проблемите на читалища ни.

Няма българин, който като се обърне назад в историята, да не си спомни, че цялото Българското възраждане, най-скъпата част от българската история, е преплетено тясно с българските читалища, продължава в речта си Петър Стоянов. Той припомни “Записки по българските въстания” и ролята на русенското читалище “Зора” за оформянето на светогледа на Захари Стоянов. Петър Стоянов говори и за първия устав на Свищовското читалище, като цитира четирите негови точки. За създаване на градска библиотека, за призива да се събират по целия Балкански полуостров всякакви паметници на българската култура, ръкописни пергаменти, монети и прочие. Петър Стоянов подчерта идеята на читалището, да се изпращат момчета в странство, за да се учат и да се връщат в България да помагат на своето Отечество, както и да се помага на български писатели, които нямат средства сами да сторят това, че книгите им да видят свят.

Сигурен съм, каза още президентът Стоянов, че създаването на българските читалища и начинът на тяхното функциониране дава убедителен отговор на онези български критикари - днешни, нашенски критикари, които, непознавайки българската история, казват често пъти - България не знае що е гражданско общество, ние тепърва трябва да се учим на това що е гражданско общество. Смея да твърдя, че първите наченки на гражданско общество в България са именно българските читалища, заяви държавният глава. Петър Стоянов отбеляза още, че създаването на първите читалища в България е типичен пример на гражданско общество - и то във време, в което малко европейски държави биха могли да се похвалят с такова достижение на общността и гражданските си общества.

Ако всички приемем тази теза за българското читалище като люлка на българско гражданско общество, казва още в речта си държавният глава, то тогава се питаме, работейки за създаването, укрепването, утвърждаването на днешното българско гражданско общество, което, без съмнение, има различни изисквания от онова и пред което има нови, далеч по-тежки предизвикателства, не можем ли ние да използваме читалищата, за да ги превърнем в общностни центрове, които да помагат за укрепването на днешното българско гражданско общество и за приемането от днешното българско гражданско общество на онези физиономични белези, които да го правят не по-различно от изградените граждански общества в утвърдените демокрации на Западна Европа.

Петър Стоянов подчерта, че в своята дейност читалищата се нуждаят и от едно по-различно отношение на всички български институции - и държавните и институциите на гражданското общество. Държавният глава изтъкна значението на настоящия форум, който трябва да обърне вниманието на цялата българска общественост върху проблемите на българските читалища днес и да посочи пътищата за тяхното решаване.

В заключение Петър Стоянов пожела успех на форума и изрази надеждата си той да внесе оптимизъм сред дейците на читалищното дело в България. Искам да знаете, че ако правите списък на хора, които застават твърдо зад каузата на българските читалища, в този списък може да пишете и името на Петър Стоянов - българин и президент на Репубилка България, завърши обръщението си държавният глава.