Най-хубавото в широко отразеното посещение на министъра на външните работи Соломон Паси в Либия е, че "успехът" от този жест е предизвестен и на практика, отрано всичко е ясно.

Най-вече стана ясно, че коренен обрат в делото за задържаните български медици в джамахирията няма да има.

Поне до следващото заседание.

А както е известно, по-дългосрочни "надежди" преди заминаването си, Соломон Паси нямаше.

Няма да е пресилено да се каже, че ефективността от въздействие върху съда от дипломатическия маньовър на външния министър е практически нищожна. От Великденския воаяж на Паси лъха на лек популизъм, съчетан с примиренчески дух. С "показната" акция на външния си министър, правителството реши проблема "да предприеме нещо". Интересното в случая е, че политическите цели във вътрешно-политически план съвпадат с дипломатическата целесъобразност.

Министър Паси каза непосредствено преди заминаването си, че се надява на три неща. Делото срещу задържаните медици да приключи до края на годината. Разглеждането да не се мести от Триполи в Бенгази, където стана трагедията. И най-важното - искането за смъртни присъди да отпадне.

Резултатът. След завръщането си от африканската държава, Соломон Паси отчете, че по една от "надеждите" има напредък, като отказа подробности. Това стана по Великден.

Коя от "надеждите" Соломонови е получила развитие. Едва ли става дума за опасността от смъртни наказания. Още на 17 февруари Либийският народен съд отхвърли обвинението в заговор срещу държавата, доказването на което водеше до най-тежките присъди.

Прокуратурата за разследване на тежки антидържавни престъпления, на същото свое заседание, прехвърли делото на по-долна инстанция. Вероятността процесът да бъде върнат и да продължи в Бенгази е малко вероятна. Общественото мнение в провинцията, където стана трагедията с 393-либийски деца е категорично убедено във вината на българите. Съответно присъдата, каквато и да е тя, с изключение на евентуално оправдаване, би се разглеждала като натиск върху независимия и безпристрастен либийски съд. Това е предизвикателство, което Народният комитет едва ли би приел на фона на широкия отзвук, който делото предизвика в страната.

Доказателство за такова твърдение е демонстрацията, която родителите на заразените и починали деца спретнаха на Паси в болницата "Ал Фатах".

Решението на проблема, кога най-сетне ще приключи делото, остава за следващото заседание.

Бившият външен министър и настоящ лидер на бившите управляващи Надежда Михайлова приветства колегата си за посещението на добра воля и обясни, защо по нейно време не е можело то да се осъществи.

След като забърка кашата с многопосочни индиректни разговори с всякакви арабски ръководители от всевъзможни държави и организации, бившето правителство само отряза всякаква, дори нищожна възможност да води политически пазарлък с либийското ръководство.

Външно министерство от времето на Надежда Михайлова не дооцени нагласата за вождизъм на практически всички арабски ръководители. Изключение от която не прави и Муамар Кадафи.

Надежди, произтичащи от възможността египетският президент Мубарак или председателят на Арабската лига Муса да повлияят върху Кадафи са практически нулеви и обидни за Либия.

А за изходът от делото срещу българските медици са вредни.

Правителството на НДСВ отчете психологически точно, полезността на директни разговори, и макар да не направи завой във външно-политическите приоритети на страната, активизира отношенията с позабравените стари приятели, сред които и Либийската джамахирия.

Това беше светкавично оценено и гарант за справедлив процес срещу българите стана Сейф ал Ислями-синът на либийския лидер. Затворниците бяха преместени в луксозна вила и най-тежките обвинения срещу тях бяха снети. Тези факти могат да се разглеждат като знакови за новото либийско отношение към подсъдимите.

А за тях, за разлика от Соломон Паси, остава само една надежда.