Днес се навършват 150 години от рождението на проф. Иван Димитров Шишманов - един от основателите на Софийския университет, министър на просвещението. Проф. Шишманов е филолог, писател, преподавател и политик от Народнолибералната партия.

Роден е в Свищов на 22 юни 1862 г. и е наследник на възрожденската фамилия Шишманови. Учи в Педагогическото училище във Виена (1876-1882). Следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885-86). През 1888 г. защитава докторат в Лайпциг.

Шишманов е един от основателите на Висшето училище в София (днес Софийски университет, 1888). Професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Основател и редактор (1889-1902) на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", редактор в списание „Български преглед" (1893-1900).

От 1903 година Шишманов е министър на народното просвещение, но в началото на 1907 година напуска кабинета, заради несъгласие с действията на правителството при Университетската криза.

Иван Шишманов е сред най-задълбочените познавачи на творчеството на Иван Вазов. През 1916 г. той издига кандидатурата на Вазов за Нобелова награда за литература.

Иван Шишманов е български пълномощен министър в Украинската народна република при управлението на Павло Скоропадски през 1918-1919 г. Изпратен в Киев от цар Фердинанд І и затова, че Шишманов е бил женен за дъщерята на украинския публицист и революционер Михаил Драгоманов.

Иван Шишманов е основател и пръв председател на българската секция на Паневропейския съюз. Член е на Македонския научен институт.

Синът му писателят и политик Димитър Шишманов е убит от т. нар. "народен съд" заради работата му като главен секретар на Министерството на външните работи и след това като министър на външните работи.

Иван Шишманов умира на 66 годишна възраст на 23 юни 1928 г. в Осло.