6 комуникационни дупки, в които накриво може да стъпи България през 2022 г.

Комуникацията за ползата от ваксините, комуникацията за Зеления сертификат, комуникациите на политическите сили, комуникационната реакция на бившите управляващи, фалшивите новини и конспиративни теории, комуникационното поведение на прокуратурата - това бяха шестте най-показателните и емблематични комуникационни кризи у нас, които Центърът за анализи и кризисни комуникации (ЦАКК) открои в годишния си анализ. И шестте дават ясна представа за динамиката на отношенията в обществото, а за България годината 2021 г. определено бе бурна, а и трудна, както за хората и за компаниите, така и за администрацията и политиците. И с шестте такива под мишница встъпваме обаче и в следващата година, в чийто първи ден се надяваме да бъде по-здрава, и в комуникационно отношение включително.

Кризите на 2021 г.: Ваксини, сертификати, мандати и други комуникационни сривове

Комуникационните кризи възникват заради подценяване и неглижиране

За още 6 комуникационни предизвикателства, които имат потенциал да се развият в кризи през 2022 г. пък предупреждават от ЦАКК.

Поведението на управляващата коалиция

Съставянето на правителство от четири различни партии е силно предизвикателство. А когато става дума за толкова различни по идеи, структура, опит, мотивация и какво ли още не партии и коалиции, това граничи с невъзможност. Сто и четиридесетте страници на коалиционното споразумение трябва да са гаранта на стабилност на управляващата коалиция. Но за да се поддържа единството, трябва да има непрекъсната вътрешна координация и активна, ясна, разбираема комуникация. Така не само ще се избегнат противоречията и неразбирателствата, но и нападките между управляващите. Единството или поне координацията трябва да звучи и пред външната публика, за да не се остане с впечатление за хаос и неумение как да се управлява.

Ваксината срещу COVID-19 и информационната кампания

Ниското ниво на ваксинация продължава да бъде изключително тревожно - при това бариерите и страховете, подклаждани от конспиративни теории и фалшиви новини са толкова много и са навлезли толкова надълбоко, че стандартните комуникационни дейности няма да проработят. Необходимо е да се търсят лидери на мнение, комуникационни посредници сред различните общности, за да се успокоят хората, да се дадат отговори на всички въпроси и да не остане дори сянка съмнение за нещо конспиративно във ваксините.

Както вече е ясно, липсата на достоверна и проверена информация убива. Хора губят живота си, защото се подмамват от алтернативни на науката факти, на откровени лъжи и на манипулации. Нужно е и разбиране за начините, по които поколенията от милениъли търсят и обработват информация, както и вникване в това какво трябва да се промени в системата на образованието и как трябва да се промени комуникацията на институциите. В контекста на неовладяната пандемия, която със сигурност ще доведе до нови варианти или дори до мутации на нов коронавирус, е нужен решителен и мащабен подход на държавно, общинско и общностно ниво.

Проблемите през последните 12 години

Вижда се, че през последните 12 години са се натрупали много проблеми. Ясно е, че няма как да продължим напред, без да разберем какво точно е станало. В това отношение България има да разрешава още един информационен дефицит. Без ясна комуникация, няма как да има разбиране. И това ще остане огромен цирей в обществото ни.

Затова е нужно ГЕРБ да извървят пътя на катарзиса и наистина да започнат да се държат като "конструктивна опозиция". Това е основният им шанс, за да се запазят като партия. Само така наистина ще бъдат последователни в това, което казват и това, което правят. В противен случай могат да предизвикат не една криза, включително и в своите редици.

Кризата в здравната система и в администрацията

Пандемията демонстрира сериозни недъзи в здравната ни система. Тя има нужда да бъде преосмислена из основи, да бъде обезпечена с ресурс, здравеопазването да се възприема като инвестиция, да се инвестира в превенция и дигитализация, да се запушат "дупките" по клиничните пътеки, да се търси ефективност, но и да не се забравя, че здравната система е призвана да предпазва от болести, да лекува хора и да спасява животи.

Разкритията на служебния кабинет и някои журналисти демонстрираха разпада на много институции и цели социални сектори. Реформата на тези сектори преминава през законодателни промени, обвързани с много комуникация. Трябва да се изследват нуждите на хората, какви са техните очаквания, какви са техните текущи проблеми, необходимо е да се обучи нова вълна администратори, с нова концепция за "работа с клиента". Необходимо е оценката на въздействие и публичните обсъждания да станат реален полезен инструмент на политици и администрация. И всичко това от мащабно, пълно и ефективно електронното управление до последния чиновник на "гише". Всички те трябва да разберат, че са функция на хората и тяхната нужда. И не съществуват вън и независимо от масовата публика.

Ако това не се комуникира адекватно и не се приеме граждански контрол, усилията на новото правителство ще бъдат напразни.

Имиджът на България в ЕС

Както се предполагаше, европейските партньори са давали много сигнали, че има проблеми в работата на институциите у нас. Всички скандали, всички разкрития, цялата антиевропейска реторика на "псевдоконсервативните" партии, сваля много от имиджа на България сред останалите европейски страни. А това, съвместно с ужасно ниските нива на ваксинация, постепенно руши и без това крехката национална репутация и ни превръща в своеобразно гето на ЕС. Ако не се вземат професионални стратегически мерки по подобряване на комуникациите, не само няма скоро да видим европейска институция да си премести седалището у нас, но и има силна вероятност да се появят и допълнителни проблеми. Липсата на комуникация ще доведе до неуспеха ни да се позиционираме като надежден партньор, който не само усвоява средства.

В ход е по-амбициозният вариант на "Зелената сделка". "Готови за 55" (Fit for 55) вече поставя под изпитание цели икономики, които ще бъдат подложени на нечувана в индустриалната епоха трансформация. Това, което убягва като комуникация и от Брюксел, и от София, е каква е цената на зеленото бъдеще? И още по-болезненият въпрос - кой ще я плати? Желанието да оставим планетата на децата и следващите поколения е безспорно, но ако това е избраният от Европейския съюз начин, е необходимо да се осигурят нужните средства за пълната трансформация на секторите, да се намери начин да се компенсират граничните държави (въглеродният двуокис не спира на границата ни със Сърбия, която не е член на ЕС), и още много други въпроси.

Фалшиви новини и конспиративни теории

Само активна комуникация на ползите от достиженията на науката и Западната цивилизация може да опровергаят рязко надигащата се вълна конспиративни теории. Трябва ясно и последователно да се заяви от отговорните институции: "Не, никой не се интересува от нас и не иска да ни чипира!" Ясно е, че това е проблем в целия свят, че той е свързан с несигурността на ситуацията в момента, към която се добавят и засилващите се социални неравенства и бедност. Но е важно да му се обърне решително внимание, за да не му се дава възможност да прерасне в криза. Нужен е последователен подход, координация между отделните звена, послания за различните целеви групи и ползване на множество канали. Нужни са качествени, отдадени и решителни хора на ключови места.

Особен фокус трябва да бъдат децата и възрастните хора, като най-уязвимите групи, които лесно попадат под въздействие на фалшивите новини. България трябва да има активна позиция и диалог с доставчици на дигитални услуги - както местни, така и глобални - за да може да се изгражда среда с качествено, неманипулативно съдържание, както и борба с фалшивите новини. Те, заедно с киберсигурността, могат да доведат до непоправими щети върху националната сигурност на страната.

Прогнозата и предупреждението на ЦАКК за изминалата година:

Изборите, ваксините и С. Македония - сред възможните комуникационни кризи през 2021 г.

Това сочи анализът на Центъра за анализ и кризисни комуникации