България Над 4 пъти или с 281 359 души е нарастването при населението от ромската (циганската) етническа група. Това е най-чувствителното етнодемографско увеличение в България, сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ).
Ромското население е трето по численост и относителен дял при всички проведени преброявания досега. Към 1.03.2001 г. ромите в България наброяват 370 908 души, или 4.7%. Преброяването в края на 1992 г. регистрира увеличение на броя - 313 396 души, и на дела на ромите – 3.7% от общия брой на населението.
В началото на новото столетие ромската (циганската) етническа група в сравнение с 1992 г. се е увеличила с 57 512 души, или с 18.4%.

Най-новото изследване на НСИ потвърждава факта, че през целия ХХ век сред населението на страната с най-голям брой и относителен дял е българската етническа общност. За сто години нейният брой нараства с 3 767 хил. души, или 2.3 пъти. За сравнение цялото население за същия период се е увеличило малко над два пъти (2.1 пъти).
Лицата, самоопределили се като българи, са мнозинство в 231 от общо 262-те общини в страната. В тези 231 общини според относителния дял, с който са застъпени, българите също могат да бъдат обособени в няколко групи.
Броят на общините, в които практически може да се приеме, че живеят само българи (относителният им дял е над 99.0%), е 9. Те са: Бобошево (99.5%), Чавдар (99.5%), Ковачевци (99.3%), Копривщица (99.3%), Неделино (99.3%), Бойница (99.1%), Невестино (99.1%), Своге (99.1%) и Годеч (99.0%).
Със 100% българско население са общо 986 села.

На второ място, но с многократно по-малко население, е турската етническа група - 746 664 души, или 9.4%. Увеличението при турската етническа група е значително по-слабо и твърде неравномерно. В сравнение с 1900 г. то нараства с 215.4 хил. души или 1.4 пъти.
През последните 8 години относителният дял на лицата от турската етническа група се е увеличил в 124 общини от всичките 262.

През последните 8 години се отбелязва намаление на броя и относителния дял на представители на други по-малобройни, но традиционни за България етнически групи.
Най-голяма по численост сред тях е руската етническа група. В началото на 2001 г. тя обхваща 15 595 души. Трайното й присъствие в българските земи е след 1878 г. Масово заселване на руснаци се осъществява след 1919 г. и в края на 1920 г. техният брой е бил 9 080, а в края на 1926 достига 19 706 души. През последните 40 години тази група се “захранва” основно от смесените бракове. При последното преброяване само в 7 общини няма лица от руския етнос.

Втората по брой на населението сред групите, които обикновено се отнасят към категорията “други”, е арменската. Сега в България живеят 10 832 души, докато в края на 1992 г. са били 13 677. Максимален брой арменци са преброени през 1926 г., когато те са били 27 332 души. Практически цялата арменска общност живее в градове (основно Пловдив, Варна, София и Русе).

Повече от 2 пъти през последните 8 години се е увеличил броят на лицата, самоопределили се към влашката етническа група - от 5 159 души през 1992 г. на 10 566 през 2001 г. Приблизително две трети от представителите на тази група са съсредоточени в 4 области - Варна, Шумен, Велико Търново и Разград. Относителният дял на това население е най-висок в община Аксаково - 12.1%, Летница - 7.0%, Никола Козлево - 6.4%, и т. н. Интересно е да се отбележи, че в с. Козяк от община Дулово 99.2% от населението е декларирало влашки произход. Над три четвърти от населението на с. Въглен (общ. Аксаково) също е от влашки произход.

За разлика от власите броят на лицата, посочили, че принадлежат към македонската етническа група намалява, повече от 2 пъти - от 10 803 души през 1992 г. на 5 071 през 2001 г. Четири пети от всички македонци са постоянно население на област Благоевград и на област София (столица).

МАЛКО ИСТОРИЯ

При отделните преброявания на населението основно са използвани два или три етнодемографски признака. Така при първите преброявания, проведени в края на ХIX век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците вероизповедание и матерен език. При преброяването в края на 1900 г. е включен и признакът “народност”. Тези три признака за характеризиране на етнодемографския състав на населението се използват до 1934 г. включително.

При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието “майчин език”. При предишното преброяване (в края на 1992 г.) в програмата на наблюдение са включени признаците етническа група, майчин език и вероизповедание.

С цел осигуряването на сравнимост на данните същите признаци бяха включени и в програмата на последното преброяване, проведено през 2001 г. Новият момент, който трябва да се подчертае, е доброволният характер на отговорите на тези три въпроса за разлика от всички предишни преброявания, когато отговорите са били задължителни.

При неуспешното преброяване на населението на Източна Румелия в края на 1880 г. и при повторното му провеждане в края на 1884 г. народността е включена и са извършени значителни разработки и по трите признака. Така от общо 815 951 души, живеещи на територията на Източна Румелия през 1880 г., българите се оказват 590 хил. души (72.3%), турците – 158 хил. (19.4%), циганите – 19.5 хил. (2.4%), и другите народности – 48 хил. (5.9%). От същия порядък са съотношенията и при преброяването през 1884 г. – 69.9% българи, 20.6% турци и 2.8% цигани.

За пръв път в Княжество България народностната принадлежност се регистрира при преброяването през 1900 г. Установява се, че в пределите на страната живеят 2 888 хил. българи (77.1%), 531 хил. турци (14.2%), 90 хил. цигани (2.4%) и 237 хил. евреи, арменци, гърци, руси, румънци и др. (6.3%).