Лечителството на дърветата и рязането на стари клони или цели сухи стволове - арборизмът, е сравнително нов у нас занаят. Арбористите работят с моторни триони и кастрачки по върховете на дърветата, като непрестанно се движат нагоре-надолу между земята и короните на растенията. Най-често изкачването и спускането е само с помощта на въжета с т.нар. "замозатягащи се възли". Горе в клоните на дърветата опасностите са ежеминутни. Те идват от падащите отрязани парчета клони или части от стволовете. Възможен инцидент с риск за живота е пречупване на дървото или прерязването на въжето, на което виси арбориста, от резачаката, която размахва близо до тялото си. Неслучайно този занаят-изкуство се смята за по-опасен от другите катерения с въжета - алпинизма и спускането в пещери.

Мирослав Енев е един от малцината смелчаци арбористи в България - около двайсетина мъже, сред тях има дори и една жена. От няколко години в България има и школа по арборизъм на световно ниво, с треньор Димитър Захариев, председателят на Асоциацията на арбористите в България.

Снимка 512956

Източник: Мирослав Енев

Арбористът е накратко казано "лекар" за градската растителност. Той лекува болните дърветата и храстите, премахва опасните и сухи растения, изрязва изсъхнали клони и увредени части, моделира техните клони и корони. Задължителни качества са да не се страхуваш, да си ловък и с бързи реакции, но това не е достатъчно. "Катеренето изисква продължително и специално обучение с въжените приспособления и механизмите. Поради голямата опасност от падане при счупване на сух или ранен клон, или стъбло на дърво, се изисква точна преценка за здравината на клоните и стъблата. А за това са нужни много знания за растенията", заявява загрижено Мирослав Енев.

Енев е биолог и любител на декоративните растения, който е имал късмета да попадне на отдадени на професията си преподаватели. Той и неговите колеги са ентусиазирани в усилията си тази благородна дейност по грижа на дърветата не само да намери повече привърженици в нашата страна, но и да им предаде своя опит за нейното практикуване с минимални рискове.

Към премахване на дърво се пристъпва в случаите, когато то е опасно, сухо или болно и не може да бъде просто подрязано и излекувано. Отрязването на такова дърво е голямо предизвикателство и се извършва на много етапи. То трябва да бъде отстранено на части, като се реже малко по малко, от върха на растението към основата на стъблото, така че никой човек наоколо, сграда или ограда да не пострадат.

Отрязването на дървета е мярка, която трябва да запази живота на хората и целостта на постройките в града. Докато тази дейност е необходимост, Мирослав още повече обича другата част от работата, която е призвание за него - да засади и отгледа здрави дървета и храсти, да ги оформи и придаде нов живот на градината. "Във всяка градина оставям", усмихва се той - "късче от сърцето си, но то пак остава цяло".

Снимка 512958

Източник: Мирослав Енев

Преди да бъде привлечен от арборизма, Мирослав Енев се увлича по отглеждането на рододендрони и магнолии в своя разсадник, който сега е приспособил основно за производство на дървовидни божури. Той превръща градината на своя дом в цветна феерия от цъфтящи рододендронови храсти, тези пленителни властелини на Хималаите, откъдето произхождат.

Понякога стопаните на градината искат засаждане на голямо дърво или храст. Това е майсторлък, който изисква тежка строителна техника, като багер, който да разкопае дупката за растението. При дървета със значителни размери, се намесва и камион, снабден с кран, който да вдигне и постави растението в предварително подготвената дупка.

Заедно с арборизма, Мирослав практикува озеленяване - дейност, която му доставя естетическа радост. "Приемам производството на декоративни растения и озеленяването не за бизнес, а за изкуство", обобщава Миро, както го наричат колегите му.

Снимка 512980

Източник: Мирослав Енев

През годините той е съчетавал с лекота това изкуство с други свои сръчности да пресъздаде естествено природно очарование в градината. Независимо дали става въпрос за подреждане на алпинеуми с големи камъни с треви и храсти, дали това ще е полянка за голф или каменни стълби, маси и пейки от стволове на стари дървета. Друго предизвикателство към неговото въображение е да направи поточе, което шурти между камъните, или пък водопад.