Като че ли стана традиция все по Коледа да ни се напомня в колко несигурно време живеем, колко поуки не сме си взели, колко недоглеждане, безхаберие и напрегнатост има в ежедневието ни.

2001-ва я изпратихме с национален траур и трагедията в Индиго.

2002 - убийството на прокурора Николай Колев пред дома му на 10 метра от “Пирогов” - пак коледно ни напомни, че живеем в условията на почти постоянна гангстерска война.

Краят на 2003 отново вместо снежнобял беше траурно-черен за смъртта на петимата български воини в далечен Ирак.

Тази година – още неотърсили се от ужаса в Южна Азия, където природната стихия уби близо 30 000 души, насред София – на метри от минаващи хора и играещи деца, в плетеницата от десетките нови строежи – рухнаха 60 тона бетон и желязо, убивайки 22-годишен работник и осакатявайки петима негови колеги – строители, изливали плоча в мъгливата зимна вечер.

Въпросите са десетки – защо нощем, защо през последните дни там се е работело по 24 часа, доколко работниците са били опитни със своите 20-22 години, при какви трудови условия са били наети и т.н, и т.н.

Разбира се веднага бяха разпоредени един куп проверки от най-различни инстанции – вечерта на инцидента на място се беше събрала доста голяма част от министерския ни съвет - толкова министри нямаше дори по време на обсъждането на Бюджет 2005.

Само че какво от това – протритото “след дъжд качулка” няма как да не се употреби и в този случай.

Какво от това, като след 2001-ва взеха мерки за провеждането на детски дискотеки – децата от Индиго не са сред живите.

Какво от това, като след база “Индия” батальонът ни се премести в зверски укрепената база “Кило” – петимата воини са мъртви.

Какво от това, като вече детските екскурзии се организират внимателно и строго – децата от Лим ги няма, а Свищов ще бъде във вечен траур.

Какво от това, като евентуално фирмите-изпълнители на строежи вече ще бъдат подлагани на сериозен и качествено изпълнен контрол, а срещу фирмата, градила тази сграда, може и да има съдебен процес, който най-вероятно ще е със съдбата на делото “Индиго” - един младеж загина, като жертвите можеха да са десетки.

Няма как да отдадем подобни инциденти на съдбата и малшанса, няма как да си кажем, че това е случайно, просто защото хаосът около нас е пълен, а дори и да има закони и разпоредби, просто няма кой да ги спазва.

Защото живеем във време, чийто лайтмотив явно е “не ми пука, това на мен няма да се случи”.