Имотният регистър да премине към районните съдилища, искат 18 организации

Да се преосмисли мястото на Имотния регистър и той да премине под юрисдикцията на районните съдилища. За това настояват 18 организации, начело с Асоциацията на съдиите по вписванията, Обединението на свободните адвокати (ОСА) и асоциация "Форум", съобщи news.Lex

Те са изпратили на Министерството на правосъдието становище за проблемите, които вече 20 години спъват създаването на Имотен регистър у нас. Повод за него е консултацията, която ведомството огласи, за да установи на какво се дължи липсата на имотни партиди, а вписването да продължава да се прави по персоналната система.

В становището се сочи, че със сформирането на Агенцията по вписванията (АВ), която има за задача да организира създаването и поддържането на Имотния регистър, е допуснато разкъсване на дейностите, отговорностите и процедурните правила по отношение на единния процес на вписването. Според съдиите по вписванията поставените от тях проблеми биват игнорирани от агенцията, като основният според тях е, че липсват правила за взаимодействието им с АВ. Освен това няма обучения за служителите на службите по вписванията, въпреки текучеството и увеличения щат. За служителите не са поставени и изисквания за квалификация.

Според 18-те организации така съдиите по вписванията ще могат безпрепятствено да изпълняват задълженията си и да контролират дейността на служителите, на които дават своите разпореждания за завършване на процеса по вписване на актове. А АВ ще ръководи чисто административни производства.

Друг акцент в него е, че липсват нормативно установени задължения и правомощия на съдиите по вписванията за попълване на съдържанието на имотните партиди. И се обяснява, че т. нар. "електронни партиди" на имотите се създават в информационната система за вписване от служителите на АВ без разпореждане на съдията по вписванията за обобщаването на информацията, дадено по ред, определен в закон. Те подчертават, че обединяването на данните при създаването на "електронна партида" на конкретен имот трябва да става въз основа на специално определение на съдията по вписванията.

Организациите настояват на съдиите по вписванията да бъде възложен нормативно юридически контрол върху дейността на служителите в службите по вписванията. И твърдят, че няма други правни механизми, които да доведат до ефективност, както на подготвителния етап, така и на същинския процес по създаване на Имотен регистър, защото той трябва да съдържа цялата правнорелевантна информация от нотариалните книги, които се водят по персоналната система.

Според тях вписването като единен процес се затруднява и от проблемите и несъответствията, които се установяват след одобряване и въвеждане на кадастралните карти по места. В становището се твърди, че има множество несъответствия по отношение на площи, граници и други данни, свързани с конкретните имоти. "Редица са и случаите, при които е налице несъответствие между броя на сградите и на техните индивидуализиращи признаци по предходни вписани актове по партидата на праводателя и тези, обозначени с кадастрални данни в акта, по който е постановено разпореждане за вписване по персоналната система от съдията по вписванията. Поради това не може да бъде установено единствено от съдържанието на вписания акт, без допълнителни писмени доказателства, коя сграда по документа за собственост на праводателя с какъв идентификатор е отразена в кадастъра", обясняват авторите му.

Сочат се и много други проблеми, един от които е премахването на предварителните партиди. И се завява, че, за да започне най-сетне ефективно изграждането на Имотен регистър, трябва едновременно с разпореждането за вписване на акта по поименната партида съдията по вписванията да постановява и образуване на предварителна имотна партида. Именно тя впоследствие трябва се преобразува в партида на недвижимия имот.

В становището се обяснява, че трябва да бъдат регламентирани задължения на съдията по вписванията в хода на производството по създаване на Имотен регистър да изследва собствеността върху имота назад във времето по линия на праводаването, за да се установи дали върху него има ограничени вещни права и тежести.