Политическата стабилност е рядкост в България след края на комунистическата диктатура през 1989/90 г. Но дори и за българските стандарти през последните години нещата са особено нестабилни. Гласоподавателите в България ще се отправят към урните на 2 октомври, за да изберат нов парламент за четвърти път само за 18 месеца, пише "Дойче веле".

След насрочените парламентарни избори през април 2021 г. и два предсрочни избора оттогава, това ще бъде третият пореден предсрочен вот. Дали това ще сложи край на политическата криза в страната, предстои да видим.

Предсрочните избори бяха свикани, след като либералното прореформаторско правителство на премиера Кирил Петков беше свалено в края на юни 2022 г. То дойде на власт в края на 2021 г. и беше подкрепено от коалиция от две либерални партии, включително центристката на Петков "Продължаваме промяната" (ПП ), бившата комунистическа Българска социалистическа партия (БСП) и популистката партия "Има такъв народ" (ИТН).

ИТН оттегли подкрепата си за четирипартийната коалиция в началото на юни. Правителството на Петков загуби вота на недоверие на 22 юни и коалицията се разпадна.

Тотална несигурност

Сега България отново се пита дали ще има правителство с работещо мнозинство, което да преведе страната през трудна зима и множество предизвикателства, сред които войната в Украйна, инфлацията и високите цени на енергията.

В момента това не изглежда вероятно: огромното мнозинство от проучванията на общественото мнение предричат ​​парламент с между шест и осем партии.

Партията на бивш премиер води в социологическите проучвания

Победител от настоящата политическа криза е партия ГЕРБ на бившия трикратен премиер Бойко Борисов. ГЕРБ и Борисов, които бяха опозиция в предишния парламент, са част от отговорните за настоящата криза. На власт повече от десетилетие до пролетта на 2021 г. времето им в правителството бе белязано от политически сътресения и многобройни корупционни скандали и осеяно с много неизпълнени обещания за реформи.

Сега партията на Борисов отново води в социологическите проучвания - ГЕРБ има около 24%, което с около 8 процентни пункта пред ПП на Петков. Въпреки че Борисов се надява на категорична победа, партията му едва ли ще получи мнозинство и ще има нужда от коалиционен партньор.

Коалиционно правителство - много вероятно

Във външнополитически план ГЕРБ е подчертано евроатлантическа. Другите две партии в надпреварата с подобна позиция - ПП на Петков и либерално-консервативната "Демократична България" (ДБ) обаче не искат да правят правителство с ГЕРБ заради обвиненията в корупция, които все още висят над главата на Борисов.

Затова много се говори за коалиционно правителство с ГЕРБ, но без Борисов. Политологът Даниел Смилов е скептичен. В статия за българската служба на DW той пише, че "единствената грижа на ГЕРБ е да защити поста на председателя си. И докато Борисов е партиен лидер, ГЕРБ ще бъде невъзможно да тегли черта под собственото си минало".

Опасен национализъм

Така че поне на хартия "евроатлантическа коалиция" би била възможна, но само без Борисов. Партията му няма много други възможности, защото след 12 години на власт останалите малки партии не смятат ГЕРБ за жизнеспособен партньор.

В другия край на политическия спектър е опасен национализъм, съчетан със силни проруски настроения: странна смесица, която тласка много българи в обятията на радикално дясното "Възраждане" или дори може да ги убеди да си останат у дома в деня на изборите. "Възраждане", която се ръководи от авторитарен поддръжник на Владимир Путин - Костадин Костадинов, който е твърдо против ЕС и НАТО, може дори да стане третата най-голяма партия в парламента.

Проруски настроения

Това би увеличило проруския натиск върху другите партии и обществото като цяло. България е най-приятелската към Русия страна в ЕС. Докато мнозинството българи все още имат положително мнение за ЕС и осъждат войната на Русия срещу Украйна, разделението в обществото все още е ясно за всички.

В интервю за DW политологът Иван Кръстев обясни ситуацията по следния начин: "Традиционно в България винаги е имало силни проруски настроения. Днес много хора тук виждат Русия като алтернатива на всичко, което не им харесва в Западният свят."

Енергетика: ключов изборен въпрос

Повишаването на цените на енергията и лутането около доставките на руски газ са други важни въпроси, свързани с тези избори. Въпреки че руският енергиен гигант Газпром едностранно спря доставките за България през април 2022 г., прокремълското лоби в България, националистическата, проруската партия на Костадинов и много българи все още призовават София да се помири с Москва и да търси възстановяване на руския газ.

Колко уморени са избирателите?

Изборната активност също ще има решаващо влияние върху състава на новия български парламент: колкото по-висока е активността, толкова по-голяма е вероятността да се получи коалиция, която да състави правителство без подкрепата на най-малките партии или националистите. Но наблюдателите се опасяват, че електоратът е уморен след толкова много избори през последните години.

Социологът и политологът Андрей Райчев не е съгласен: "Често се казва, че тези избори ще бъдат като предишните два предсрочни избора. Но това не е така", каза той пред DW. Според Райчев на предишните два вота българите са се фокусирали изцяло върху българските вътрешни проблеми. Този път обаче изборите са за неща, които се случват извън България: висока инфлация в Европа, галопиращи цени на енергията и война на прага на България.

Ще се обединят ли българите пред толкова много предизвикателства?

"Това означава, че битовите ни проблеми останаха на заден план", казва Райчев. "България е малка, бедна, слаба и зависима и в тази ситуация българите интуитивно знаят, че трябва да бъдат единни. Затова Райчев смята, че българските избиратели могат да изпратят ясно послание към политиците: "Забравете битовите глупости и битките и се съберете, поне докато войната не свърши".