Ето че средностатистическият българин си има вече нова тръпка. Тя е свързана с въпроса дали 2 април ще си остане за постоянно неработен ден или тази благинка ще ни споходи само тази година.

В този ред на мисли сме готови всяка година да влизаме по веднъж в НАТО, само и само да почиваме. Пък и ако винаги “денят Х” е петъчен, още по-добре.
Точно в началото на април земеделската работа по вилите и нивите набъбва, домакините имат нужда от време за пролетното чистене и т.н.

Защото, едва ли някой храни илюзии, че българинът ще се отдаде на буйно всенародно веселие и празнуване в чест на присъединяването ни към НАТО.
Още повече, че имаме примера от неотдавна отминалия 3 март – истинският наш Национален празник.
Този ден беше употребен, както подобава от гражданите – с тупане на килими и бърсане на прозорци.

Такава ще е участта и на 2 април. И нито концертите, нито илюминациите, брошурите и отворените спортни съоръжения ще могат да променят този факт.

Още повече, че процентът наши сънародници, които поназнайват, какво е това НАТО, е смущаващо малък.

И тук може би попадението на правителството е добро, тъй като за мнозина НАТО ще означава “ден, в който няма да се ходи на работа”.