Ограниченията за паша на домашни животни на територията на трите национална парка в страната не застрашават развитието на животновъдството в България. Това се казва разпространено от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) съобщение, публикувано на сайтовете на националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан. Поводът е оповестеният по-рано днес стартиращ утре протест на животновъди, които недоволстват заради ограниченията за паша в Балкана.
От дирекциите на трите парка предоставят информация по темата. Те посочват, че общата им площ е 193 400 ха и заема под 2% от територията на страната. По данните за 2023 г. по-малко от 3% от едрия рогат добитък и от овцете в България са водени на паша на територията на националните паркове. В съобщението се изтъква, че площта на районите в трита парка, в които съгласно утвърдените годишни планове се разрешава паша, представлява около 2.5% от пасищата в страната.
От дирекциите на националните паркове обясняват също, че защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси в тях, както и на характерни или забележителни природни обекти и пейзажи. Подчертават, че опазването на природата в защитените територии е с предимство пред другите дейности в тях. От трите дирекции отбелязват, че категориите националните паркове са с висока степен на защита и значение. Те са изключителна държавна собственост и държавата провежда политика на закрила и специална грижа за опазването им и за достъпа до националните паркове. В съобщението се казва още, че за национални паркове се обявяват територии, които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. При управлението им се съблюдава: поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности и създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с посочените по-горе първостепенни цели.
Преди повече от 20 години експерти от Българската академия на науките (БАН) и неправителствени организации (НПО) са предложили прилагането на мярката "Пасторализъм" с цел да се опазят откритите площи в Национален парк "Централен Балкан", които са намалявали поради обрастването с дървесна и храстова растителност - главно сибирска хвойна. В земеделските програми са предвидени възможности за подпомагане на животновъди, които извършват паша с цел поддържане на тревните природни местообитания на територията на националните паркове в добро състояние. Направлението за паша на животни в националните паркове и съпътстващите го финансови стимули обаче привлякло фермери от цялата страна с хиляди животни. Така броят на животните, водени на паша в националните паркове, се увеличава от 7 855 през 2006 г. до 47 900 през 2023 г. - над шест пъти. Най-голямо увеличение се отчита при едрия рогат добитък.
В съобщението се изтъква още, че са регистрирани данни за значително отрицателно въздействие от пашата върху субалпийски и алпийски тревни, торфени и езерни природни местообитания на територията на националните паркове. Те въздействия са свързани основно с риск от преизпасване на тревните площи. Освен това в резултат на струпване на големи количества животни в местата за нощувка и водопой през последните години се увеличват и засегнатите от ерозия площи. Според дирекциите на националните паркове това води до загуба на ценни природни местообитания, увреждане на видове и популации и други проблеми. Те допълват, че има и реална опасност от нитратно замърсяване от тора, отделян от животните на местата, на които те се струпват - при нощуване и местата за водопой. Посочват още, че има и риск от увреждане на крайпоточните екосистеми.
От дирекциите заявяват също, че с нарастването натовареността на пасищата се увеличил и броят на извършените нарушения от страна на пастирите, като за последните четири години за такива са близо 200 акта. Част от стадата домашни животни били оставяни в пасищата без присъствие на пастири, особено при едрия рогат добитък и конете. Така обаче животните навлизали в резервати и други забранени за паша площи и нанасяли щети в най-строго защитените територии. Осен това пашата без пастир водела и до конфликти с посетителите на парка, тъй като животните и пастирските кучета излизали на туристическите пътеки и се стигало до инциденти.
В съобщението се посочва, че според заключенията в Становището по екологична оценка на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023 - 2027 г. прилагането на "Пасторализъм" в националните паркове оказва значителни отрицателни въздействия върху природните местообитания и биологичното разнообразие като цяло, като големият брой животни води до преизпасване, ерозия, утъпкване, замърсяване на естествени водоизточници и др.
От дирекциите обясняват и какви мерки са предприети за ограничаване на отрицателните въздействия от пашата. От 2012 г. в Национален парк Рила е въведена забрана за паша в циркуса на Седемте рилски езера. Със заповедите за обявяване на защитени зони "Рила" и "Пирин" за опазване на природните местообитания също се въвеждат забрани за пашуване в определени местообитания. От разрешените за паша територии са извадени непригодните площи заети и чувствителните местообитания. Със Становището по екологична оценка на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. са въведени и допълнителни мерки: ограничения за максимален брой животни на определена площ - до 0,4 животински единици на хектар; ограничения за местата за пашуване, като например около планинските езера и токовища на глухаря и др. Тези мерки са взети предвид в годишните планове за паша, срещу които някои животновъдите възразяват. От националните паркове обясняват, че всички тези ограничения целят да се опазят природните местообитания, включително на защитени видове, и природния комплекс като цяло.
От трите дирекции отбелязват, че пашата на домашни животни е един от начините за поддържане на тревните местообитания в благоприятно състояние. Такава е и целта на интервенцията "Пасторализъм". Допълват, че за постигането на тази цел обаче трябва да се намери необходимият баланс при ползването на ресурса, като се допуска пашата на оптимален, а не на максимален брой животни. В съобщението се заявява, че в годишните планове за паша за 2024 г. е постигнат оптимален компромис, който да даде възможност на животновъдите и тази година да пашуват на територията на националните паркове, но с намалено натоварване на пасищата. Посочва се още, че целият допустим пасищен ресурс на националните паркове ще бъде предоставен за ползване на животновъдите. Съгласно утвърдените годишни планове за паша, площта за тази дейност в парковете е приблизително същата като през 2023 г. - около 34 000 ха, с норма за натоварване е 0,4 животински единици на хектар. Така определените зони на територията на националните паркове ще могат да се ползват за паша на близо 39 000 животни.
В съобщението се каза също, че предвид променените изисквания за натоварване на пасищата в националните паркове и с цел обезпечаване изхранването на животните в летните месеци, Министерство на земеделието и храните (МЗХ) е извършило анализ за наличните площи, в които може да се извършва паша извън границите на националните паркове. Отбелязва се, че краткосрочен план животновъдите, за които пасищният ресурс в националните паркове не е достатъчен, ще имат възможност да ползват територии на природни паркове и площи от държавни горски територии при спазване на предвидения в законодателството процедурен ред, за което е създадена необходимата организация.
"Дългосрочното решение на проблема, което многократно е обсъждано с Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и животновъдите, е да се разсредоточи пашата, като в направлението се включат и териториите на природните паркове и Натура 2000 зоните, каквото е и предвиждането на интервенцията "Пасторализъм" по Стратегическия план. За целта МЗХ следва да осигури необходимите условия, които да подпомогнат животновъдите да извършват регулярните си дейности в тези територии. По този начин ще успеем да постигнем така необходимия баланс между опазването на природата и развитие на политиката по животновъдство", заявяват от дирекциите на трите национални парка в България.
USD
CHF
EUR
GBP
