В България над 400 000 души страдат от редки болести, като за съжаление повече от 80 % от тях са нелечими и се проявяват най-често в ранна детска възраст.

До поставянето на точна диагноза води дългогодишен и трънлив път от лекар на лекар, от болница на болница. Така освен бюджета постепенно може да се стопи и психиката на засегнатото семейство, алармират от Националния алианс за редки болести.

Болестта може да сплоти най-близките,  но поставя много и сложни въпроси за грижите към болния, за опасността от генетично наследяване и при останалите членове от семейството, за тоталната промяна в начина на живот не само на болния.

Освен медицински, проблемът с болните от редки болести е също и социален, тъй като симптоматиката е широкоспектърна и много тежка. Затова е необходима специализирана психосоциална помощ, съобразена с индивидуалните потребности на засегнатите", заяви Наталия Григорова, зам.председател на пациентската асоциация на болните от Хънтингтън.

Тя е ръководител на първия проект, който предоставя социални услуги за хора с редки болести в България. Според нея, създаването на постоянен „Психосоциален патронаж за хора с редки болести“ би осигурил психологическа подкрепа и социална интеграция,  от която пациентите и семействата им спешно се нуждаят.

Приключилият тези дни пилотен проект е финансиран от Фонд „Социална закрила” към Министерството на труда и социалната политика и изпълнен от сдружение „Българска Хънтингтън Асоциация“ в партньорство с Националният Алианс за хора с редки болести (НАХРБ). 

В него са включени 14 засегнати семейства от област София, на които са предоставени над триста безплатни  консултации с психолози и социални работници. Специалистите предоставящи социалната услуга са  изготвили и Наръчник с информация и съвети за психосоциална подкрепа на хора засегнати от редки болести, който ще бъде достъпен и он-лайн на сайтовете на двете организации.

Според Владимир Томов, председател на Националния Алианс на хора с редки болести, проектът е показал своята ефективност и усилията им в бъдеще ще се насочат към запазване на домашните консултации, като целта е да се обхванат всички области на България. Освен индивидуални социални услуги по домове, пациентите да имат възможност да посещават и постоянно действащи специализирани центрове за психосоциална интеграция.