Протести из цялата страна, сблъсъци насред София, самозапалвания на отчаяни хора: в последните седмици България изглежда така, сякаш се е върнала в 90-те, отбелязва експертът на фондация "Фридрих Науман" Даниел Кадик.

Високите сметки за тока бяха само искрата, подпалила протестите. Възпламени ги всъщност взривоопасната смес от икономически проблеми и безизходица. Правителството на ГЕРБ установи финансова стабилност, но не предложи перспектива на хората - 400 хиляди души останаха без работа покрай кризата. И макар официалната статистика да твърди, че безработицата е 12,5 процента, неофициално се смята, че става дума за 18,8 процента. А най-зле стоят нещата при младите хора - близо една трета от тях са безработни, пише експертът на фондация "Фридрих Науман" Даниел Кадик в анализ, който обяснява случващото се в България.


Какво искат българите?

Протестиращите българи искат не само ренационализация на фирмите и по-силен контрол над банките, съдилищата и администрацията, но и "радикална промяна на политическата система". Само че нямат отговор на въпроса какви промени са нужни за преодоляване на перманентната кризисна ситуация.

Някои от конкретните искания засягат избирателното право. Настоява се за промени, които обаче биха могли да доведат до установяване на двупартийна система, при която една срещу друга ще застанат БСП и ГЕРБ. А това означава, че сегашното съотношение само би се циментирало, вместо да се промени.


Точката на кипене

По-нататък Даниел Кадик пише, че по отношение на България въпросът е бил не дали, а кога ще изригне общественото недоволство. И в крайна сметка точката на кипене бе достигната - за изненада и на Бойко Борисов. В началото той се опита да омаловажи демонстрациите. След това обаче подаде оставка, а сега се крие зад служебното правителство, върху което без съмнение ще се фокусират протестите. Всичко това може да се интерпретира най-вече като опит за избягване на тоталното изборно поражение с оглед на спадащата подкрепа за ГЕРБ, отбелязва експертът на фондация "Фридрих Науман".


Как ще изглежда България след изборите на 12 май?

Целият този спектакъл достигна една от кулминациите си в деня, в който Борисов заяви, че Ахмед Доган бил планирал атентат срещу него. Мнозина наблюдатели определиха това изявление на Борисов като маневра, имаща за цел да отклони вниманието от грешките, допуснати по време на неговото управление. А влизането му в болница заради високо кръвно налягане може да се интерпретира като опит да му се придаде образа на загрижен държавник, който дава всичко от себе си. Наскоро пък стана известно, че правителствената пресслужба манипулирала официалната позиция на британския премиер Камерън по повод оставката на Борисов. Променени били и изявления на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун - за да звучат думите му така, сякаш той пожелава на Борисов втори мандат.


Какво предстои?

Междувременно не само ГЕРБ, но и другите партии започнаха предизборната си кампания, която най-вероятно ще има силен популистки оттенък. Социалистите и националистите ще включат в предизборните си обещания исканите от протестиращите увеличения на държавните разходи, промени в данъчната система, национализация на фирмите и забрана на чуждестранните инвестиции. Тоест, либералните политически послания и проевропейските теми надали ще се натъкнат на отклик.

От последните проучвания се вижда ясно, че най-големи шансове да влязат в парламента имат ГЕРБ, БСП, "Атака" и ДПС. Без обаче да могат да очакват стабилно мнозинство. Към момента е напълно неясно какви са възможните алианси след изборите. Съюзяването на ГЕРБ с други партии е по-скоро изключено, а назадничавите идеи на БСП ще създадат големи трудности на партията да си намери коалиционен партньор. Но това няма да е първият път, при който всичко това ще отстъпи на заден план в името на борбата за власт и постове, заключава експертът на фондация "Фридрих Науман" Даниел Кадик.

Дойче веле