За първи път след седем години бившата първа дама на Франция Сесилия Атиас (Саркози) се завърна в България, за да се срещне с медицинските сестри от процеса в Либия, за чието освобождение тогавашната съпруга на президента Никола Саркози успя да се пребори след тежки преговори с либийските власти и лично с Муамар Кадафи.

На 21 юли 2007 година Сесилия взе сестрите от Либия и ги придружи директно до София, като от тогава те не са се срещали.

Срещата им е организирана с помощта на "Радио България", а през септември историята на сестрите и тяхното освобождаване ще може да бъде прочетена и през очите на Сесилия подробно в нейна биографична книга, която ще излезе и на българския пазар.

За мен името Сесилия означава "свобода", коментира Кристияна Вълчева - една от родните сестри, преживели 8-годишния ужас на затвора и смъртната присъда в Либия.

Срещата със сестрите е била изключително емоционална, призна Сесилия Етиас. Познавах ги малко - от няколко разговора в затвора и от борда на самолета към София, призна Сесилия. В рамките на срещата те си задали въпроси, които отдавна чакали своите отговори.

Пред журналистите Сесилия Атиас разказа за двете си посещения в Либия, разговорите си с полковник Кадафи, с неговото правителство и с хората на неговия син Сейф ал-Ислам, който не е бил особено съгласен с освобождаването.

"Наложи се още от първата ни среща да премерим сили, а той беше една тъмна фигура. Трябваше да се боря, защото бях убедена, че няма да си тръгна без тези хора. Нито за един миг или секунда не допуснах да ме обземе съмнението, че мисията ми няма да успее", сподели развълнувана Атиас пред родните медии.
Не е имало формула или магическо действие, което е предопределило изхода на събитията, коментира тя. Оказах се в подходящия момент, с подходящите аргументи, посочи Атиас.

При първото си посещение в Либия, тогавашната съпруга на Саркози разговаря близо 20 часа единствено с Муамар Кадафи. След този разговор Сесилия е почти убедена, че ще успее да ги освободи, но въпреки това се качва без сестрите на самолета. 10 дни по-късно първата дама на Франция се връща отново в Либия, като не и е позволено пак да се види с Кадафи.
Оказва, че полковникът "си почива".

Тогава започват преговори с правителството и министър-председателя, като основната грижа е как да се "облече" новината за пред обществото, за да не предизвика освобождаването недоволство. Правителството все пак е убедено, когато внезапно Кадафи "се събужда", приема я и Атиас получава и неговата дума, че сестрите ще бъдат освободени.

При завръщането й в хотела обаче се оказва, че Сейф ал-Ислам не е съгласен. Следва нов разговор с неговите представители, който протича в "заплашителен тон".

Въпреки всичко, Атиас не успява да ги убеди и на практика не се съобразява с тяхното становище.

"Казах им, че отивам на летището и ще чакам. Започнаха часове на мъчително чакане - казваха, ми че са освободени преди час, два, три четири... а нито беше далеч, нито имаше задръствания", разказа Сесилия Атиас, която тогава изпраща двама свои охранители, които й съобщават, че са пристигнали до затвора и са готови да натоварят сестрите. Стига се до нов разговор с шефа на затвора, в който Атиас го убеждава, че е получила думата лично на Муамар Кадафи и освобождаването трябва да се случи.

Запитана дали представителите на Сейф ал-Ислам са имали някакви искания, Сесилия Атиас не даде категоричен отговор.

"Трябваха ми лостове, за да ги убедя. Не съм се срещала лично с него и не знам дали е очаквал нещо в замяна. Това, което знам е, че са били доволни от една страна, защото са могли да разиграват "картата" със сестрите и да спечелят в международен план. Освен това обаче са имали притеснения дали народът няма да се вдигне срещу тях", коментира Атиас.

Все пак тя подчерта, че е направила посещение в болницата, в която са били заразените деца. "Тя беше в окаяно състояние", разказа Атиас. Френската държава е поела и ангажимент да оборудва и обучи лекари за намиращата се наблизо нова и много по-добра, но празна болница, което също е изиграло роля при решението на Кадафи.

Не вярвахме до последно, чудехме се къде ли ни водят отново. В Либия не можеш да вярваш на нищо до последно. Успокоението дойде едва, когато видяхме Сесилия до самолета, разказа Валя Червеняшка, която до последно е била песимист.