Граф Дракула (Влад III Цепеш б.р.) е бил най-последователният борец срещу османците, а влашките войводи в историята са били с българско самосъзнание, с български език и с българска аристокрация.

Това заяви археологът проф. Николай Овчаров на пресконференция в БТА, посветена на новата си книга: "Дракула - българската версия": говорил ли е Дракула на български език и има ли вампири у нас?

Археологът изтъкна, че напоследък станали доста важни въпросите в отношенията ни със съседите, като например споровете за езика и историята със Северна Македония. Подобни спорове имаме и с други съседи - напр. Румъния, каза той.

Проф. Овчаров напомни, че до 1859 г. Румъния носила името Влахия и Молдова, а чак през 1879 г. държавата получила правото да носи сегашното си име заради участието на румънските части в Руско-турската освободителна война. До този момент страната се наричала Княжество Влахия и Княжество Молдова. В периода 16-17 век думата "румънец" означавала роб, а чак през 18-19 век румънците започнали да се назовават така, както ги знаем днес.

Според проф. Овчаров Свищовската крепост би могла да привлече хора от цял свят, защото в историята е била резиденция на Граф Дракула. При една от най-големите войни с османците Дракула използвал студената зима и замръзналите води на Дунав, за да нахлуе с войските си и да завземе всички крайдунавски крепости, разказа проф. Овчаров за управлението на Граф Дракула.

Археологът посочи, че образът на Граф Дракула и "обвинението му във вампиризиъм" става популярно на база на многобройните филми, въпреки че романът не бил много популярен.

През 13 век, когато България се освободила от Византийско владичество, териториите на север били изцяло български територии. Това са си изконни български земи, подчинени на Търновград. "Така е и с македонците - до началото на 20 век са били българи, а сега спорят", каза проф. Овчаров.

Промяната станала през 17 век, когато се засилило гръцкото влияние и като отпор самото създаване на влашкия език. Преди това писмата били писани на среднохубав български език, а влашката аристокрация била под силното българско влияние.

По отношение на въпроса дали има вампири у нас, проф. Николай Овчаров отбеляза, че няма нищо чудно за вампиризма в страната - това е борба, която се прави не само в християнския свят. Всичко, което се прави за покойника от роднините му до 40 ден, са обичаи против вампирясване. Ако не се прави, се вярва, че покойникът може да вампирясва, уточни археологът.

Проф. Овчаров ще предложи книгата си на туристическия министър Николина Ангелкова да бъде използвана като учебник за културен/туристически туризъм.