Маргинилизацията на ромското малцинство остава най-същественият проблем в сферата на човешките права в България. Това се отчита в доклад на Държавния департамент на САЩ за спазването на човешките права в страната ни през 2011 година.

В доклада се отбелязва като проблем и насилието от крайнодесни екстремисти срещу роми, мюсюлмани и други религиозни малцинства.

Корупцията продължава да бъде пречка пред възможностите на правителството и
общественото доверие към съдебната система и другите държавни институции.

Наблюдатели характеризират президентските избори през 2011 година като отговарящи на „уважаването на основните права и свободи", но също така посочват нарушения като купуване на гласове и слабост в организацията.

Други проблеми с прилагането на човешките права в България са свързани с лошите условия в затворите и следствените арести, включително пренаселеност в тях. Съобщава се за малтретиране на затворници и задържани, особено членове на малцинствените групи.

В доклада на Държавния департамент на САЩ също се споменава, че има сериозни забавяния в правораздавателната система - очевидна злоупотреба с подслушвания, насилие и дискриминация срещу жени; насилие срещу деца, дискриминация срещу членове на ромското и турското етническо малцинство; антисемитски вандализъм; трафик на хора; дискриминация срещу хора с увреждания, срещу хора с различни сексуални предпочитания и серопозитивни хора.

Държавният департамент цитира юлския евродоклад, в който се съобщава, че борбата срещу корупцията на високо ниво не е довела до резултати и че има сериозни проблеми в съдебната практика.

Законът предвижда наказания за корупция във властта. Въпреки това, правителството не прилага закона ефективно и служителите във всички нива от властта често участват в корупционни практики безнаказано, констатира документът.

Корупционните практики включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за незаконно присвояване, нарушения на обществени поръчки и търговия с влияние.

Законът предвижда правото на публичен достъп до правителствена информация, но неправителствени организации продължават да се оплакват, че правителството не прилага закона ефективно. Макар че съдилищата позволяват по-голям достъп до правителствена информация, правителството рядко се съобразява с тези решения.

Държавният департамент отбелязва, че правителството е предприело стъпки, за да преследва и наказва длъжности лица, които са извършили злоупотреби, както в службите за сигурност, така и на други места в правителството.

В доклада се подчертава информация на прокуратурата, че се е увеличил броят на делата срещу служители по сигурността. През 10-те месеца на 2011 година, до октомври, служители от вътрешното министерство са подложени на съдебно преследване и 13 души са осъдени.

По темата „Малтретиране и друго жестоко, нечовешко отношение" се коментира, че Конституцията и законът забраняват такива практики, но наблюдатели отчитат засилено използване на сила във връзка с усилията на правителството по адрес на организираната престъпност.

Цитира се изследване на Института „Отворено общество", че полицията използва прекомерна сила срещу хора от ромски произход. През първите шест месеца на годината правителството е разследвало 36 случая на полицейско насилие. През първите седем месеца от годината съдът е разследвал 12 офицери от полицията. Неправителствени организации заявяват, че властите много често неадекватно разследват сигнали за полицейска бруталност.

Полицията може да задържи лица за 24 часа, без да им бъде повдигнато обвинение. Има сведения, че полицията понякога арестува заподозрени за малки нарушения и физически ги малтретират, за да си признаят, особено в случаи с роми.

Условията в повечето затвори са тежки, с неподходящи тоалетни съоръжения, отопление и вентилация. През годината са регистрирани 53 смътни случая в затвори и четирима в следствени арести. Повечето от затворите датират от първите години на XX век.

Препълнените затвори остава като сериозен проблем, особено в следствените арести. До октомври има 9714 затворници, включително 89 младежи и 301 жени в 13-те затвора в страната, които са с капацитет 8763.

В Бургаския затвор някои от арестантите са принуждавани да спят на земята, заради липса на легла. Разрешената дневната храна е на стойност около 3.20 лева. Неправителствени организации получават оплаквания за качеството и количеството на храната.

Според Българския Хелзински комитет обучението за охраната в затворите не е ефективно.

Администрацията към затворите е изчислила, че 1300 затворници или повече от 13% от всички в страната са наркозависими. Охраната в затворите среща трудности при ограничаване на достъпа на затворниците до наркотици.

Само един следствен арест в страната изпълнява международните стандарти за човешки права. До октомври 1326 са задържани, включително 33 младежи и 48 жени. Изградените арести са за общо 1786 души.

Конституцията и законът предвиждат независимо съдебно правораздаване, но корупцията и нефективността са широко разпространени проблеми, сочи още докладът. Публичното възприемане на неправомерното правораздаване доведе до серия протести, до насилие и расизъм в страната през септември 2011 година, отбелязва се в доклада във връзка случилото се в Катуница.

Според наблюдатели Върховният съд е твърде муден. От 105 дисциплинарни дела изпратени до съда през годината, резултатът е четирима отстранени, двама понижени в длъжност, четирима с намалени възнаграждения и 46 с други дисциплинарни наказания.
Често срещани са дълги забавяния по наказателни дела. Те също така оказват влияние и за удължаване срока на разрешени граждански дела.

Има редица опасения за господство на медийния пазар от бизнес интереси, които търсят политическо влияние, коментира Държавният департамент.

Според неправителствени организации журналисти налагат цензура или вземат пари от политически и бизнес лица и от организирани престъпни групи, за да представят позитивна информация за лидери и криминални групи или негативна информация за техните опоненти.

В допълнение собствениците на медии задължават журналистите да променят новините си. Журналисти се оплакват, че някои медии държат неофициални списъци с политически партии, личности, които трябва да получават само позитивен имидж.
Собствениците на медии остават частично прозрачни и няма граждански мониторинг за субсидираните от държавата медии, които са най-популярния извън столицата.

Докладът цитира и родни наблюдатели и партии, според които местни фирми, свързани с правителството прибягват до заплахи и натиск, за да са сигурни за електоралната подкрепа за управляващата партия ГЕРБ по време на местните и президентски избори през октомври.