Световният ден за безопасност на труда се отбелязва на 28 април. Този ден е свързан и с Международния ден в памет на загиналите и пострадали от трудови злополуки, който се отбелязва ежегодно.

За периода 1990 - 2012 година 2994 български работници са загинали при трудови злополуки, съобщават от КНСБ. За същия период трайно инвалидизирани са повече от 1700 работника, а повече от 300 000 са претърпели злополуки, довели до временна неработоспособност.

Икономиката на страната е загубила над 8 милиона човекодни и няколкостотин милиона евро непроизведен брутен национален продукт.

Статистиката на НОИ за трудовите злополуки показва намаляване на общия брой трудови злополуки за 2011 година с 9 %. През 2009 година са регистрирани общо 3125, през 2010 г. - 3086 и през 2011 г. - 2848 трудови злополуки. За периода се наблюдава тенденция за намаляване на броя на смъртните трудови злополуки от 118 за 2009 г. на 109 за 2010 год. и 107 през 2011 г. (по оперативни данни).

Намаляване се отчита и при загубените календарни дни от трудови злополуки - 40%. Като следствие на тази положителна тенденция по-кратък е и периодът, за който работниците са се възстановили от получените травми.

Данните сочат, че за миналата година търговията на едро, хуманното здравеопазване и държавно управление са трите икономически дейности с най-голям брой трудови злополуки. Резултатите от трудовите злополуки, станали на работното място, са следните: на първо място остава „Търговия на едро" със 149 трудови злополуки, следвана от Сухопътен транспорт - 131 и Строителство на сгради - 104 трудови злополуки. В България областите с най-голям брой трудови злополуки за 2011 г. са: София град - 829, Пловдив - 262, Варна - 273 и Стара Загора - 186, с най-малко - Монтана- 21, Кърджали - 19 и Видин - 7.

Най-честите причини за възникване на трудови злополуки са:

- Принизен вътрешно-фирмен контрол за спазване нормите за безопасност и здраве при работа;
- Нарушаване на технологичните изисквания при извършване на отделни работни операции
- Неправилна организация на работното място;
- Неблагоприятни условия на труд;
- Липса на писмени инструкции и информация за безопасност на труда;
- Високият производствен риск в някои дейности;
- Не обезопасено работно оборудване;
- Занижена трудова и технологична дисциплина;
- Незадоволителна квалификация на работещите;
- Невнимание, несъобразени действия и проява на излишна самоувереност;
- Липса и не използване на лични предпазни средства.