Десетки години след смъртта му желанието на цар Фердинанд да бъде погребан в България се сбъдна. Тленните останки на владетеля, обявил независимостта на България, бяха положени в семейното гробище в резиденция Враня.
Княгиня Калина и съпругът й дойдоха, както и принц Кирил и други представители на царската фамилия. Росен Плевнелиев и кметът на София Васил Терзиев също присъстваха. Сред гостите бяха Даниел Вълчев, Огнян Герджиков, Меглена Плугчиева. Десетки граждани също дойдоха, за да поднесат своята почит към монарха.
Симеон Сакскобурггостки и съпругата му доня Маргарита, както и част от наследниците им приемаха уважението на дошлите. След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта - разгрома на Сърбия (ноември - декември 1915), победата над Румъния (септември - октомври 1916) и над Русия (3-и март 1918 г., дата специално избрана от Фердинанд за подписването на Брест-Литовския мирен договор), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски, и напуска страната.
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна се изтъкват заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост. В същото време цар Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които струват на България стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби. Фердинанд никога не е допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.
Царят умира на 87 години в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживявайки смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: "Кога заминаваме за България?". Според генерал Ганчев, последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в "любимата му България". Днес, 76 години по-късно тази мечта става реалност.
nsmilitia
на 29.05.2024 в 21:55:53 #3Да му *** на гроба на фердо антибългарски!!!
komsomoletz
на 29.05.2024 в 19:56:19 #2"...под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили ..." Kakvi gluposti, цар Фердинанд e pregovarjal i s Trippelalliansen i Triple Ententen no Ententen dade maglivi obeshtanija za diskusii sled voinata dokato Trippelalliansen dade na BG starite , zavzeti sled Междусъюзническата война, balgarski zemi. "...цар Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, ..." mnogo e lesno da se kazje dnes tova no togava, edba li kato se ima naredvid uspehite na balgarskata armija.
power
на 29.05.2024 в 19:16:58 #1АОНСУ не прощава ! Горкото добиче !